О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 920 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 111306/29.VІІІ.2016 г. на К. Ц. К. от София, подадена против въззивното решение № 3623 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 4.V.2016 г., постановено по гр. дело № 2408/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-78-205/4.ХІ.2014 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 78-и с-в, по гр. д. № 36803/2014 г. С последното, в исково пр-во по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, е било признато за установено, че срещу настоящата касаторка в полза на П. Н. С. от [населено място] съществува вземане в размер на 12 195 (дванадесет хиляди сто деветдесет и пет) евро по издаден от първата на 8.VІІІ.2011 г. запис на заповед с падеж „на предявяване”. Инвокиран е довод, че в случая СГС не е обсъдил направеното „във въззивната жалба възражение” относно това, че процесният запис на заповед не бил предявен за плащане в едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 ТЗ /във вр. чл. 537 ТЗ – бел. на ВКС/, поради което спорното по делото вземане в горепосочения размер се явявало погасено по давност.
Оплакванията на касаторката К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 487, ал. 1 ТЗ/, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от П. Н. С. от [населено място] по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск за съществуването на нейно вземане срещу К. в размер на сумата от 12 195 евро да се отхвърли.
В допълнителна молба/изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба подателката й К. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, по който СГС да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в постановките на ТР № /18.VІ.2014 г. на ОСГТК по тълк. дело № 4/2013 г., така и в други три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия, се извършва препращане към определена констатация в мотивите на въззивната инстанция досежно това с какво искане е бил сезиран първостепенния съд.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация П. Н. С. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК не само по допустимостта на самата касационна жалба, поддържайки, че тя била просрочена, но и по допустимостта на касационното обжалване, а така също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на направените за настоящето касационно пр-во разноски в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева), изплатена като хонорар на един неин адвокат от САК: съгласно приложени по делото пълномощно/договор за правна защита и съдействие № А-507016 от датата 5.ІV.2017 г. Инвокиран е довод, че в т. нар. „изложение” по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на К. „е налице смесване на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК и изискванията за съдържание на изложението по чл. 280 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата касационна жалба на К. Цв. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на ответницата по касация С. за просрочие на касационното жалба:
Касационната жалба не е просрочена, тъй като – макар и с недостатъци (вкл. липса на подпис), за отстраняването на които подателката й е получила надлежни указания – тя е била подадена в пределите на срока по чл. 283 ГПК, изчисляван по правилата на чл. 60, алинеи 5 и 6 ГПК.
2. За да потвърди решението на първостепенния съд, с което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, във вр чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск за съществуването на вземане в размер на 12 195 евро е бил уважен, СГС е приел, че в срока за отговор на исковата молба не е направено възражение за прескрибиране на менителничния ефект, поради което позоваването на нормата на чл. 487, ал. 1 ТЗ едва в писмената защита пред СРС, съответно във въззивната жалба, е преклудирано (чл. 133, вр чл. 131 ГПК) и въззивният съд не изгражда изводите си въз основа на това възражение (чл. 266, ал. 1 ГПК).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда същия от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния за изхода на делото въпрос, бил той материално- или процесуалноправен, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в процесния случай само това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Ето защо, погрешното отъждествяване от касаторката К. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ирелевантно в тази връзка е общото й позоваване на практика на ВКС, обективирана както в задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., така също и в другите три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия, а именно: Решение № 217/23.ІІ.2016 г. на І-во т.о. по т. д. № 3022/2014 г.; Решение № 120/30.VІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 988/09 г.; Решение № 36/19.VІІІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 4583/2013 г.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация искане за това, касаторката К. Цв. К. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на С. сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК: съгласно приложените по делото пълномощно/договор за правна защита и съдействие № А-507016 от датата 5.ІV.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3623 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 4.V.2016 г., постановено по гр. дело № 2408/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касаторката К. Ц. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. VІ, ап. № 30- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответницата по касация П. Н. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2