O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 04.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5899/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
С частна жалба вх.No 13451/19.10.2015 година Й. С. Р. чрез процесуалния си представител адв.И. Ц.- АК П. иска да се отмени Определение от 30.09.2015 година постановено по гр.В.д.No 1451/2015 година на АС-София в производство по чл. 248 ал.1 ГПК.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и не е съобразено с доказателствата по делото. Иска се отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по същество на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските .
С постъпилия в срок отговор на насрещната страна се поддържат доводи за неоснователност на чатната жалба..
По направеното искане , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира
С Решение No 1138 от 02.06.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1451/ 2015 година на АС – София е отменено решението на първата инстанция- Софийския градски съд като е постановено ново, с което предявеният от Т. В. С. от [населено място] срещу Й. С. Р. от [населено място] иск по чл. 108 ЗС , в частта за предаване владението и държането на следния недвижим имот- апартамент в [населено място] ,[жк] [улица] , ведно с прилежащите помещение и идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж , е отхвърлен като погасен чрез принудително изпълнение в полза на трето лице- М. П. Ш..
С молба от 10.07.2015 година Й. Р., в качеството си на жалбоподател/ възивник/ в производството пред апелативния съд е поискала по реда на чл. 248 ал.1 ГПК да бъде допълнено решението на апелативния съд в частта за разноските.
С обжалваното определение , апелативният съд е оставил без разглеждане молбата на Й. Р. като процесуално недопустима, след като е приел, че липсата на представен своевременно- до приключване на съдебното заседание Списък на разноските по чл. 80 ГПК, налага стриктното прилагане на закона , съобразно разясненията на т.9 на ТР 6/2013 година на ОСГТК на ВКС , поради което е прието, че молбата по чл. 248 ал.1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваното определение е неправилно, постановено при неточно и превратно тълкуване на закона и незачитане на доказателствата по делото.
Данните по делото сочат , че 1./ в съдебно заседание от 26.05.2015 година жалбоподателката- въззивник Й. Р. не се е явила , нито се е явил нейният процесуален представител адв.И. Ц.- АК-П., но 2./ на датата на съдебното заседание в канцеларията на съда по пощата с плик с пощенско клеймо от 25.05.2015 година/ л.30/ и щемпел на канцеларията на АС- София вх. No 7021 от дата 26.05.2015 година/ л.26/, е заведена писмена защита на адв.И. Ц.- АК П. по делото, с което е заявено искане за присъждане на разноски и са приложени Договор за правна защита и съдействие 003355/19.05.2015 год. и списък на разноските.
Настоящият състав на ВКС , счита , че тези данни са тълкувани неправилно с обжалваното определение в рамките на изводите за недопустимост на заявеното искане по чл. 248 ал.1 ГПК.
Писмената защита на страната , изготвена от защитата на жалбоподателката и подадена по пощата преди съдебното заседание , в която е инкорпорирано искането за присъждане на разноски , е постъпила в канцеларията на съда на датата на съдебното заседание- 26.05.23015 година , поради което изводът , че е постъпила след съдебното заседание е неточен . В кориците на делото при липсата на отразен час , в който са заведени книжата на защитата в канцеларията, пристигнали по пощата на същата дата и данните , че съдебното заседание е проведено след обяд- след 13.30 часа, но без отразен час в протокола кога е приключило конкретното дело, изводът на апелативният съд в производството по чл. 248 ал.1 ГПК с обжалваното определение , че „списъкът по чл. 80 ГПК“, като условие за допустимост на молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските“ е постъпил след откритото съдебно заседание/ о.с.з./ и следва да се приема , че липсва списък, не почива на данните и доказателствата, приложени по делото.
Отделно от това, самото ТР 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС – т.9 е приложено в смисъл, по- широк от този , изразен в мотивите на тълкувателното решение. В цитираната задължителна съдебна практика , ВКС визира само хипотезата на „изменение“ на съдебния акт в частта за разноските , но не визира хипотезата , при която искането е за допълване на съдебния акт в частта за разноските, т.е. хипотеза когато изобщо няма произнасяне по искането за разноски, направено в рамките на установения от закона срок. По конкретното дело апелативният/ въззивен/ съд няма произнасяне по искането за разноски изобщо. Ето защо не може да се приеме , че искането е за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските т.е. когато има произнасяне , но една от страните желае определението за разноските да бъде изменено.
С ТР на ОСГТК на ВКС се прие, че процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт/ но не и допълване/ относно разноските може да се упражни само и доколкото има списък на разноските. Ако се приеме приетата теза на апелативният съд то би следвало , че ако няма списък на разноските се погасява и правото да искаш да се присъдят изобщо разноски по делото след съдебно заседание , което виждане е contra lege .
Ето защо, като приема , че искането е процесуално допустимо, направено е своевременно, има приложен списък на разноските и документ, установяващ мандатното правоотношение и заплатените за процесуална защита разноски , настоящият състав намира , че обжалваното определение следва да се отмени, а делото върне на апелативният съд за произнасяне по същество като компетентен съд.
С атакуваното по пътя на обжалването определение за оставяне без разглеждане на молбата по чл. 248 ал.1 ГПК , апелативният съд е изложил и съображения по основателността на искането , като е приел, че с оглед характера на иска за собственост и основанието, наложило отмяната на съдебното решение на първата инстанция и отхвърлянето на иска, жалбоподателката– възивник , ответник по иска няма право на разноски.
В настоящото производство тези мотиви на решаващия съд не могат да бъдат проверени, тъй като същите не са в предметната рамка на основанието – решаващ мотив, а именно липсата на списък на разноските , като условие за надлежното упражняване на процесуално право по чл. 248 ал.1 ГПК.
По изложените съображения , състав а ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение от 30.09.2015 година постановено по гр.В.д.No 1451/2015 година на АС-София в производство по чл. 248 ал.1 ГПК и
ВРЪЩА делото на същия съд, друг състав за произнасяне по молба от 10.07.2015 година на Й. С. Р., в качеството си на жалбоподател/ възивник/ в производството пред апелативния съд , по чл. 248 ал.1 ГПК за допълване въззивното решението в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: