2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
С., 05,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 471/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. на отбраната – [населено място] против решение №80 от 05.03.2012 г. по гр.д. №907/2011 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е поддържал, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Лаконично е посочено, че съдът се е произнесъл по „ съществен материалноправен въпрос, свързан с престирането по договор за изработка”. Посочено е още, че с решение №1278/97г. на ВКС, V г.о. било прието по иск за извършени СМР, че трябвало да се заплащат действително извършените работи по действителните цени. Кратко е изложено, че ПАС в противоречие с това правило постановил „ заплащането на покривна конструкция със застроена площ 120 кв.м., а в действителност била изработена конструкция със застроена площ 8.10 куб.м.”. Същото се сочело и в решение №732/08г. на ВКС, І т.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му е общия хипотетичен въпрос – за престирането по договор за изработка. Но дори и този въпрос да бъде приет за релевантен, то не се установява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявил никакви доводи свързани с това основание, тъй като е приложил и се е позовал на две решения на ВКС, които като обективиращи актове, постановени по чл.218а ГПК / отм./съставляват казуална практика, а не задължителна. Т.е. относими са към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Лаконичното оплакване, че съдът постановил заплащане на СМР, извършени на площ определена в кв.м., а всъщност била изработена конструкция определена от страната в куб. м. съставлява оплакване за неправилност на акта и се квалифицира по чл.281 ГПК, но е неотносимо към лимитивно очертаните основания на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява твърдяното противоречие с тези две решения, поради липса на фактически идентитет в разгледаните хипотези. Така например с решение №1287/97г. на ВКС, V т.о. е разгледана претенция за заплащане възнаграждение за приета работа по договор за изработка, поради нищожност на договора за строителство, а решение №723/08г. на ВКС, І т.о. разглежда доказването на извършените СМР, във връзка с доказателствената стойност на актовете – образец №19 при липса на подписи върху част от тях, с оглед установеност на факта на приемане на работата.Т.е правните изводи в тези решения са изцяло неотносими към разглеждания случай, при който процесните СМР са били допълнително възложени и договорени и се претендира възнаграждение за свършена и приета работа, за която съдът е приел, че се дължи заплащане по уговорените за същия вид работа стойности в основния договор, като е било установено, че тези СМР не са били предмет на отделен договор с отделно ценообразуване.Липсата на връзка между разглежданите съдебни актове обуславя и неоснователност на поддържаното за наличие на основание за приложно поле на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 05.03.2012 г. по гр.д. №907/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: