О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. София 06.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 317 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Г. И. Д., чрез адв. Д. Д. срещу определение № 149/18.05.2011 г. по гр. дело № 37/2011 г. на ВКС I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. И. Д. срещу въззивно решение № 380/27.09.2010 г. по в.гр.дело № 390/2010 г. на Добричкия окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон.
Ответниците по частната жалба С. Й. А. и М. Н. А. и двете чрез адв. Д. В. са изразили становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ищеца Г. Д. срещу решение № 380/27.09.2010 г. по в.гр.дело № 390/2010 г. на Добричкия окръжен съд с обжалваното определение е прието, че е обжалвано решение на въззивен съд постановено по установителен иск за собственост с обжалваем интерес до 1000 лв. и поради това въззивното решение не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста към момента на подаване на касационната жалба – 05.11.2010 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Обжалваемият интерес по спорове за вещни права върху недвижими имоти се определя съобразно данъчната оценка на имота, а при липса на такава по пазарната оценка на имота – чл.69,ал.1,т.2 ГПК.
Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Предявеният иск от Г. И. Д. срещу С. Й. А. и М. Н. А. е с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че е налице грешка в кадастралната карта относно заснемането на общата имотна граница между ПИ * и ПИ * по КК на [населено място]. Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 13.04.2009 г. За определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, съобразно които цената на предявения иск за собственост върху недвижим имот към минал момент – иск с пр. осн.чл.53,ал.2 ЗКИР се определя по данъчната оценка на имота, а ако такава няма по пазарната цена на вещното право. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.70,ал.1 ГПК. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца, съответно определена или приета от съда и неоспорена от ответника по реда на чл. 70, ал.1 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване според установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска е посочена от ищеца и приета от съда, съответно не е оспорена от ответника, и е в размер на 687.04 лв. Между страните въпросът за размера на цената на иска не е бил спорен и поради това не е прилаган редът, предвиден в чл. 70, ал. 1 ГПК. Съдът възприема извода в обжалваното определение, че възоснова на тази цена на иска следва да се определи обжалваемият интерес по чл.280,ал.2 ГПК, който както се посочи е под 1000 лв. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Доводите в частната жалба за неприложимост на разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК, тъй като предявеният иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР е неоценяем са неоснователни. Обжалваното определение, следва да се потвърди, като правилно.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 100 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 149/18.05.2011 г. по гр.дело № 37/2011 г. на ВКС I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. И. Д. срещу въззивно решение № 380/27.09.2010 г. по в.гр.дело № 390/2010 г. на Добричкия окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Осъжда Г. И. Д. от [населено място], ул.Г..П.” № 7 да заплати на С. Й. А. и М. Н. А. и двете с адрес [населено място], [улица] сумата 100 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: