ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324
София, 09.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 812 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.С. като процесуален представител на 78 С.О.У „Х.С.” [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 10.ІІІ.2011г. по гр.д. № 226/2011г.
Ответницата по касационната жалба А. Л. М. – И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 12.Х.2010г. по гр.д. № 43174/2009г., с което са уважени предявените от А. М. – И. срещу 78 С.О.У. „Х.С.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността преподавател по физика със заповед № 272/13.VІІ.2009г., връчена на 14.VІІ.2009г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ /поради съкращение/ е незаконно. Защитната теза на ответника е, че е намален нормативът за предмета „физика”, а не че е престанало преподаването на този предмет. Това се установява и от доказателствата и то означава, че в случая е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на работа, а не съкращаване на щата. Обстоятелството, че в щатното разписание, в сила от 15.VІІ.2009г., името на ищцата не съществува, при условие, че предметът „физика” продължава да се преподава и след тази дата, води до извод, че съкращението в щата е фиктивно. Освен това, новото щатно разписание е в сила от 15.VІІ.2009г. То не е било в сила към момента на връчване на предизвестието, към 10.VІІ.2009г. – момента на изтичането на срока му, към 13.VІІ.2009г., от когато в заповедта се сочи, че трудовия договор се прекратява, нито към 14.VІІ.2009г., когато заповедта е връчена. С оглед на това е направен извод, че уволнението е незаконно и тъй като основанието за извършването му не е съществувало към момента на прекратяването на трудовото правоотношение.
В изложението на 78 С.О.У. „Х.С.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК: 1.кога следва да се приеме, че фактическото премахване на длъжността /щатната бройка/ е настъпило – когато е взето решение за това от компетентния орган /директора на училището/ или когато е утвърдено новото щатно разписание; 2. кои са критериите, обуславящи кое е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – „съкращаване на щата” или „намаляване обема на работа” и допустимо ли е уволнение по реда на чл.328 ал.1 т.2 от КТ при наличие на единствена бройка за преподавател по съответния учебен предмет и при намаляване на преподавателската заетост поради спад на часовете по съответния предмет под 80% от установения норматив. Твърдението за наличие на противоречива практика се обосновава с представени решение на СГС по гр.д. № 8259/2009г. и определение на ВКС по гр.д. № 1066/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси като основания за допускане на касационно обжалване въззивният съд не се е произнесъл. Във връзка с първия въпрос – кога следва да се приеме, че фактическото премахване на длъжността /щатната бройка/ е настъпило – когато е взето решение за това от компетентния орган /директора на училището/ или когато е утвърдено новото щатно разписание – следва да се отбележи, че самия ответник, сега касатор, е представил по делото поименно щатно разписание, подписано от директора на училището, в което е посочено, че е в сила от 15.VІІ.2009г.
От друга страна, с представените от касатора съдебни актове не се обосновава наличието и на твърдяното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Това е така, тъй като в решението на СГС по гр.д. № 8259/2009г. поставените в изложението въпроси, както и тези, по които се е произнесъл въззивният съд, не са предмет на разрешаване. По това дело предмет е законността на уволнение, извършено на основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, и по него не са разглеждани въпроси относно момента на настъпването на фактическото основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, относно критериите, обуславящи основанията по чл.328 ал.1 т.2 и т.3, нито относно допустимостта на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ при единствена бройка по съответния предмет и при намаляване обема на работа. Същото се отнася и до представеното определение № 1394/08.Х.2009г. по гр.д. № 1066/2009г. на ВКС, като относно него следва да се посочи, че то, като постановено по реда на чл.288 от ГПК, не е и сред актовете, формиращи съдебна практика /аргумент от т.1 от ТР № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІV-а състав, постановено на 10.ІІІ.2011г. по гр.д. № 226/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: