О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 03.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 881 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. М. Т. М. , упражняващ търговска дейност под фирма „М” против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 25. 06.2009год., постановено по гр.д. № 818/2009 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е осъден касатора, като ответник, солидарно с Н. С. Т. да заплати на „Ч” Е. , с. Ц., община М. обезщетение в размер на 1860 лв., за причинени на последния имуществени вреди, настъпили на 21. 06.2007 год. от вещ – стенд за проверка годността и изправността на спирачна система на ППС в КТП, собственост на търговеца, намираща се под надзора на втория ответник и изразяващи се в равностойността на два броя унищожени гуми „М”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29. 02.2008 год. до окончателното и изплащане, както и 521, лв., деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.50 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила – чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, по който въззивният съд се е произнесъл – за да е налице деликт в хипотезата на чл.50 ЗЗД следва ли причинените вреди да са в резултат на особените свойства на самата вещ, или те се считат причинени от същата и когато се дължат на неправилна манипулация с нея от конкретното ползващо я лице, е налице противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Според касатора израз на съществуващото противоречие са: решение № 229 /60 год. по гр.д. № 4453/60 год. на ІV-то г.о. на ВС ; решение № 826 / 09. 04.63 год. по гр.д. № 329/63 год. на І г.о. на ВС и решение № 157/61 год. по гр.д. № 8638/60 год. на ІV-то г.о. на ВС, всички приложени в препис с касационната жалба.
Допълнително наличието на установените от закона предпоставки за допускане на факултативен касационен контрол е аргументирано и с несъответствие между приетото в решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт по материалноправния въпрос за начина на установяване размера на дължимото обезщетение и базата за неговото определяне и даденото от ВКС разрешение на същия в решение № 3154/ 13.12.77 год. по гр.д. № 1373/77 год. на І г.о. на ВС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по искането за допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационен контрол, обаче е неоснователно, поради следното:
Пловдивският районен съд е бил сезиран с иск, основан на чл.50 ЗЗД, като ищецът е твърдял, че при извършване на годишен технически преглед на притежаваното от него МПС- влекач DAF, модел 85.330 ATI, ДК№ Р* рама XLRT 85COE 423103, двигател РО 1920 на 21.06.2007 год. в контролно- технически пункт за периодични прегледи за проверка техническата изправност на ППС на ответника – Е. „М”, находящ се в стопанския двор в гр. С. при осъществяваната проверка на спирачното устройство на горепосоченото МПС е претърпял имуществена вреда изразяваща се в разкъсване гумите на камиона марка „М”, закупени на 08. 06. 2007 год. и поставени веднага на автомобила, от валовете на самото устройство/ стенд/ за извършване на същата.
За да уважи предявеният иск до размера на присъдената сума въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната специализирана експертиза, възприето след обсъждането му с останалия доказателствен материал е приел за установено от фактическа страна, че при извършване на периодичен технически преглед на собственото на ищеца МПС на 21.06.2007 год. в контролно-технически пункт на Е. М. , от валовете на устройството, собственост на последната и намиращо се под надзора на комисията, извършваща проверката е настъпилата повреда в гумите на камиона, изразяваща се в пълното им разкъсване и негодност за употреба, към която няма отношение проявено от водача на това МПС действие или бездействие.
Изложени са съображения, че доколкото от категоричното становище на изслушаната специализирана съдебно- техническа експертиза се налага извод, че повредата на двете гуми на процесния влекач се дължи в най- голяма степен на неизправността на самия изпитващ стенд и с оглед характера на същата, тя не би могла да произтича от действия, свързани с поведението на водача на процесния влекач по време на осъществяваната проверка, то при липсата на категорични доказателства, съгласно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест, вкл. разпитаните свидетели, че вредите са произтекли от неправилна манипулация, респ. неспазване на предписаната методология за използване на същата, се налага правен извод, че фактическият състав на чл.50 ЗЗД е осъществен, поради което за непозволено причиненото на ищеца увреждане следва да бъде ангажирана солидарно безвиновна и обективна отговорността на Е. М. , като собственик на контролния пункт и на вещта, както и на лицето, под чийто надзор тази вещ/ стенд за изпитване годността и изправността на спирачните системи/ се е намирала – ответникът Т. , като председател на комисията осъществяваща чрез извършвания контролен преглед, надзор над същата.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд се е позовал на установената в заключението на вещото лице средната пазарна цена на процесните гуми „М” и безспорната им негодност за бъдещо използване.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд, съдържащи се в обжалваното решение, обосновават правен извод, че така поставените от касатора въпроси на материалното право, са обусловили крайния правен резултат, постановен в обжалвания съдебен акт, поради което попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно, обаче, е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че по първия от тези въпроси съществува задължителна съдебна практика- ППВС № 7/58 год.; ППВС № 7/59 год. и др., в които са дадените разяснения относно различието между безвиновната, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД, във вр.с чл.45 ЗЗД и обективната отговорност по чл.50 ЗЗД са задължителни за съдилищата, което само по себе си изключва възможността същите да бъдат противоречиво разрешавани по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то и самите цитирани в тази вр. от касатора съдебни актове на ВС не илюстрират твърдяното от последния противоречие.
Изрично в съобразителната част на съдебните актове на ВС: № 299/ 60 год.; № 826/63 год. и № 157/61 год. разграничението между отделните състави на непозволеното увреждане- чл.45 ЗЗД, респ. чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД е направено в съответствие с дадените в т.10 на ППВС № 7/58 год. задължителни указания относно отговорността за вреди, произтичащи от свойствата на използваната вещ и тези, последвали от същата, но в резултат на неправилното и поставяне в движение от лицето, на което е предоставена същата за използването и, в каквато насока са и съжденията на въззивния съд, изложени в обжалвания съдебен акт.
Следователно съществуващото различие в крайния резултат правен резултат по отделните съдебни спорове, по които посочените съдебни решения са произнесени е обусловено от конкретния доказателствен материал, събран по делата, а не от различно тълкуване на чл.50 ЗЗД.
Що се касае до обосноваността на изводите на въззивната инстанция и правилната преценка на събраните по настоящето дело доказателства, то те са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт, но са неотносими към достъпа до касационно обжалване, по арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Соченото основание-допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, отсъства и по отношение на втория поставен от страната материалноправен въпрос.
Изрично в цитираното от касатора решение № 3154/ 13.12.77 год. по гр.д. № 1373/77 год. на І г.о. на ВС е прието, че когато при непозволено увреждане повредената вещ е вече негодна за своето предназначение, като обезщетение се присъжда нейната равностойност, намалена със стойността на годните части или на получения материал.
Следователно присъдената на ищеца равностойност на процесните гуми марка „М”, изчислена от вещото лице по допуснатата и изслушаната съдебно- техническа експертиза на база средни пазарни цени и състоянието на същите преди и към момента на увреждането, като обезщетение за причинената му имуществена вреда е в пълно съгласие със съществуващата в тази насока съдебна практика.
Отделен в случая остава въпросът, че при присъждане на дължимото обезщетение въззивният съд се е съобразил с липсата на доказателства за използваемостта на материална от увредената вещ, след увреждането и с претендирания от ищеца по – нисък от установения в хода на делото размер на щетата.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 25.06.2009 год., по в. гр. д. № 818/2009 год., по описа на с.с.
ОСЪЖДА ЕТ„М”, със седалище гр. П. да заплати на ТД ”Ч” ООД, със седалище с. Ц., община М. сумата 500 лева /петстотин лева/, направени деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: