Определение №325 от 11.6.2009 по ч.пр. дело №301/301 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№  375
 
София, 01.07.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 юни две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                     БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 301 /2009 година
Производство по 247 от ГПК.
Делото е върнато от Л. окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, където е сгрешено името на съда, по чието определение се е произнесъл.
Съдът констатира, че е допуснал грешка при изписване на въззивния съд, като е посочил, че определението, което не допуска до касационно разглеждане е постановено от “Плевенски” окръжен съд, вместо от “Л” окръжен съд. Същата грешка е допусната и в началото на мотивите.
Тази грешка следва да се поправи по почин на съда, поради което ВКС, настоящия състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на определение № 325/09/11.06.2009г., постановено по гр.д. № 301/2009г. на В. касационен съд, І-во гр.о., като вместо вписаното там “Плевенски окръжен съд” се чете “Л”
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
че се касае за спор за собственост по който ВКС следвало да се произнесе не изпълнява това изискване, защото не е формулиран конкретен правен въпрос по този спор за собственост касаещ прекратяване на производството, а и защото въпросите, по които се е произнесъл съдът в определението за прекратяване касаят надлежното упражняване на правото на иск а не спора за собственост по същество..
Не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въпросът за прекратяване на делото поради нередовност на исковата молба относно не посочването цена на иска, описание на сградите в имота, за който се претендира правото на собственост и обстоятелствата, от които се извлича правото на собственост по отношение на всеки от двамата ответници са съществени процесуални, но нормата на чл. 124 от ГПК, посочваща изискванията, на които следва да отговаря исковата молба не е неясна, или непълна. За да е налице това основание следва разрешаването на формулирания съществен материално правен, или процесуален въпрос да изисква приложението на правна норма, или комплекс от правни норми, които да са неясни, непълни, или противоречиви и това да налага извличане на точния им смисъл чрез тълкуване от ВКС, или когато по приложението им няма практика, или наличната такава не отговаря на социално икономическите условия в страната, което налага промяната й. В конкретния случай нито една от тези хипотези не е налице, поради което при селектирането, съдът намира, че частната касационна жалба не следва да се допуска .
В теорията и съдебната практика е напълно изяснено, че сроковете, които определя съда са инструктивни, а не приклузивни, поради което и този въпрос не е съществен и разрешен при наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Затова частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 14 от 15.01.2009г., постановено по гр.д. № 440/2008г. по описа на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
(

Scroll to Top