О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3623 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от № 119 от 24.06.2014г. по т.д. № 78/2014г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която след частична отмяна на решение № 25 от 19.02.2014г. по гр.д. № 307/2013г. на Районен съд – Каварна в отхвърлителната му част по предявените срещу касатора положителни установителни искове по чл.422 от ГПК вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, е признато за установено по отношение на [фирма], че дължи на И. Д. Ж., действащ като [фирма] сумата от 10 025 лева – неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма от 2009г. и фактура № 2744 / 17.12.2009г., както и сумата от 292,36 лева – мораторна лихва за периода от 17.12.2009г. до 21.02.2013г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2013г. – датата на заявлението по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, И. Д. Ж., действащ като [фирма] счита, че не са налице сочените основния за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е признато по отношение на касатора /ответник по исковете/, че дължи претендираното възнаграждение по договор за изработка на дограма, за което първата инстанция е отхвърлила иска, въззивният съд се е позовал на приемане на работата от възложителя без възражения с подписания между страните споразумителен протокол от 17.08.2010г., съгласно който дължимата сума от 10 025 лева, ведно с лихви за забава от 1171,68 лева ответникът следва да заплати на ищеца в срок до 30.09.2010г. Липсват доказателства поръчващият да е направил рекламация за некачествено изпълнение по чл.264 ЗЗД вр. чл.194 ЗЗД, като възражението за недостатъци на изработената и доставена дограма е направено едва след издаване на заповедта за изпълнение срещу него. Решаващият състав се е позовал и на заключението на приетата техническа експертиза, от което се установява, че недостатъците са видими и отстраними. Въз основа на това е направен извод, че при наличие на видими недостатъци, за които поръчващият не е направил възражения за неправилно изпълнение, съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД работата се счита приета, поради което той дължи заплащане на възнаграждение за нея, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, като се преклудира правото му да иска намаление на продажната цена със сумата, необходима за отстраняване на недостатъците на стоката.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че за да мотивира своето решение, въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните му изводи: „ /1/ При всички случаи ли след откриване на недостатъците на предадената вещ по договор за изработка, поръчващият е длъжен да уведоми изпълнителя, или ако изпълнителят също е знаел за тези недостатъци, това негово знание изключва задължението на поръчващия да го уведомява при откриване на недостатъците? В този смисъл, следва ли да се ангажира отговорността на изпълнителя за недостатъци на предадената вещ при договор за изработка, ако същият е знаел за недостатъците на предадената вещ и в такива случаи необходимо ли е поръчващият незабавно да уведоми изпълнителя за тези недостатъци при приемането, за да не му се преклудират правата за търсене на отговорност от изпълнителя? /2/ След като изпълнителят по договор за изработка на вещ с недостатъци по занятие произвежда движими вещи и ги продава, и произведените и продадени от него вещи се окажат с недостатъци, които биха били открити от изпълнителя при един обикновен преглед на вещите преди и по време на предаването им, тогава предполага ли се знание на изпълнителя за това, че предава вещите с недостатъци? В такъв случай необходимо ли е уведомяване на изпълнителя по договора за поръчка от страна на поръчващия за откритите недостатъци или по смисъла на чл.264, ал.2, изр. посл. ЗЗД, такова уведомление не е необходимо, за да запази правата си за търсене на отговорност от изпълнителя?”. Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи, че формулираният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него липсва произнасяне на ВКС.
Нито един от поставените от касатора въпроси не е обусловил изхода на спора по конкретното дело, тъй като в мотивите на обжалвания акт не са обсъждани доводи за знание на изпълнителя за недостатъците, неговото значение и призюмира ли се това знание, ако изпълнителят извършва работата по занятие. Ето азащо, по отношение на формулираните в изложението въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк. д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 119 от 24.06.2014г. по т.д. № 78/2014г. на Окръжен съд – Добрич, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.