О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 15.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.05.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1724/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№369/13.01.2016г.,подадена от [фирма],с.Труд,област П.,чрез пълномощника му адвокат Д. В. К.,против решение №586/23.11.2015г на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№498/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №349 от 29.11.2011 г. на Пещерски районен съд постановено по гр.д. №630/2010 г. по описа на същия съд, в частта,с която е отхвърлен предявения от Р. С. И. срещу ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], обл.П., [улица], ревандикационен иск по чл.108 от Закона за собствеността, за приемане за установено по отношение на [фирма], че Р. С. И. е собственик на 1/6 ид.ч. /една шеста идеална част/ от имот, представляващ „друга селскостопанска територия” с площ от 2,975 дка в м. „Д“, имот № 001151, при граници 001150, имот № 00281 и имот № 001069 и осъждане на дружеството да му предаде владението на гореописаната идеална част, както и в частта с която е осъден да заплати разноски по делото в размер на 3180лв,и е постановено:приема за установено по отношение на [фирма], че ищецът Р. С. И., е собственик на 1/6 ид.ч./една шеста идеална част/ от имот, представляващ „друга селскостопанска територия” с площ от 2,975дка /два декара и деветстотин седемдесет и пет квадратни метра/, в местността „Дъното“, в землището на [населено място], съставляващ имот № 001151, при граници: имот №001150, имот № 00281 и имот № 001069, по картата на землище [населено място], обл.П., а по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община], обл.П., одобрени със заповед № РД-18-10 от 12.04. 2011г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор 02837.1.151, при съседи: ПИ 02837.1.150; ПИ 02837.1.2; ПИ 02837.1.58 и ПИ 02837.1.117; и осъжда [фирма], да предаде владението на гореописаната идеална част от посочения имот в полза на Р. С. И., по скицата на вещото лице Б. З. Г. към заключението му от 04.11.2011г./лист №228 от досието на гр.д.№630/2010г. по описа на РС-гр.Пещера/, която да се счита за неразделна част от настоящото решени,като потвърждава решение №349 от 29.11.2011 г. на Пещерски районен съд, постановено по гр.д.№630/2010г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба Р. С. И.,чрез пълномощника си адвокат Е. С. И.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решени е и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че се касае за реституиран по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ земеделски имот, във възстановими стари реални граници, представляващ ливада от 2.975дка в местността „Дъното” в землището на [населено място], представляващ имот №001151 по картата на възстановената местност за същото землище и местност.Съдът е посочил,че реституцията върху имота е преминала последователно през приключило производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,завършена,като отказът на ОСЗГ за реституция на процесния имот е обжалван и по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е отменен от касационната инстанция, която произнасяйки се по съществото на спора с окончателен съдебен акт, е реституирала правото на собственост на наследниците на Г. С. К. върху процесната ливада като част от имот №1069 по КВС./решение №588 от 25.11.2010г. по гр.д.№964/2005г. на Окръжен съд [населено място]./,а последвалото решение на ОСЗ-гр.Пещера от 04.04.2011г. №2214Б, не променя този факт, като се внася единствено уточнение в номерацията на имота, неговите граници и съседи, а именно, че се касае за друга селскостопанска територия от 2.975дка, осма категория, находяща се в м.”Д” в землището на [населено място], и съставляваща имот №001151 по картата на землището при съответните съседи.В тази връзка съдът е стигнал до извода,че няма основание да се приеме, че актовете на административните органи постановили реституционните решения страдат от пороци, които да ги правят напълно недействителни и нищожни и непораждащи правни последици,нещо повече, тяхната валидност и действителност е била и предмет на съдебен контрол по повод обжалването, при който такива пороци не са констатирани.Съдът е посочил,че основният спорен въпрос е дали е имало основание да се реституира процесния земеделски имот при положение, че този имот е бил застроен, според твърденията на ответното дружество от една страна, и от друга, че ответникът е упражнявал правно валидно владение, считано от закупуването на бунгалата през 1999г. намиращи се в земеделския имот, продължило повече от 10г. и на това основание се легитимира като собственик на имота.Съдът е взел предвид,че съгласно чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи,които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, като ал.7 на същия член, не допуска реституция по отношение на земеделски земи, включени в урбанизирани територии на населените места, когато върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал,обаче в конкретния случай, данни за застрояването на имота с бунгала, за което да е установено, че е законно извършено няма , и освен това не се установява, това строителство да е извършено преди 01.03.1991г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ.Съдът е отбелязъл относно обстоятелството, че към 21.06.1989г., тоест, преди да влезе в сила реституционния закон, на СП „Търговия” [населено място] е разрешено да изгради база за отдих върху 630кв.м., само по себе си не означава, че за създаването на базата е било предвидено да се изградят безусловно бунгала и второ, че тяхното строителство реално да е започнало преди 01.03.1991г.,наред с това не е установена с категоричност връзката между „СП Търговия” [населено място], на което е разрешено изграждането на база за отдих, с продавача [фирма], към месец декември 1999г., когато бунгалата са закупени от [фирма] П., което се потвърждава и от обстоятелствата, вписани в нотариалния акт за покупко-продажба №128/1999г. закупените бунгала са били недовършени, в незавършен вид /груб вид/, тоест, това също е индиция, че строителството не е било започнало преди 01.03.1991г. Съдът е стигнал до извода,че при липсата на данни за надлежно учредено право на строеж в полза на праводателя „СП Търговия”, респективно в полза на [фирма], с изготвени по съответния ред и одобрени проекти за извършване на строежа, дадени строителна линия и ниво и съставен протокол, евентуално налични проекти за узаконяване на строежа, към 01.03.1991г., респективно да е установено по несъмнен начин, че към тази дата законното строителство да е започнало, то следва да се приеме, че не е имало каквото и да било основание да се откаже реституция на имота в полза на наследниците на Г. С. К. и следователно налице е валидна и действителна реституционна процедура по силата на която ищците се легитимират като собственици на на процесния имот.Съдът е приел,че ответното дружество не може да се легитимира като собственик на този земеделски имот и на основание придобивна давност, с начало 1999г. Освен, че по делото безспорни и категорични доказателства за такова владение не се установяват, то в най-добрия случай, началото на давността би могло да се счита за започнала, от 2004г. когато по обясненията на управителя на дружеството, имотът е бил ограден откъм лицето с метална мрежа.Съдът е посочил,че съгласно чл.5 ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, в сила /разпоредбата/ от 18.11.1997г., изменена, Дв,бр.61/2015г., е постановено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила,а при положение, че годен обект на владеене на земеделска земя представлява актът на ОСЗГ, с който приключва окончателно процедурата по реституция, която в случая по отношение на ливадата от 2.975дка в м.”Дъното”, в землището на [населено място] е приключила с постановеното решение №588 от 25.11.2010г. по гр.д.№964/ 2005г. по описа на Окръжен съд [населено място], то именно от тази дата би могло да се зачита като начало на евентуално правно валидно владение,а спорът относно правото на собственост е въведен на 27.10.2010г. когато е депозирана настоящата искова молба и ответното дружество няма как да се легитимира като собственик на процесния имот на посочения придобивен способ, съгласно чл.79 ал.1 от ЗС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„1.Въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,който е от значение за правилното решаване на спора и решаван противоречиво от съдилищата.
Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ от кой момент започва да тече придобивната давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,в хипотеза,при която Решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,а именно след 22.11.1997г.”, като се позовава и прилага задължителна съдебна практика на ВКС,решение постановено по реда на член 290 ГПК,а именно:
Решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. по гр.д.№660/2010г. по описа на ВКС,ІІго,според което в хипотеза,при която решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,то давностният срок за придобиване на имота,започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността.
Касаторът,също така посочва като практика определение по гр.д.№3119/2015. по описа на ВКС,ІІго постановено по реда на член 288 ГПК,по същия правен въпрос,което определение не е част от задължителната практика на ВКС,но за яснота следва да се отбележи,че със същото е допуснато касационно обжалване и е постановено решение по реда на член 290 ГПК,а именно решение №11/15.03.2016г. по гр.д.№3119/2015. по описа на ВКС,ІІго,на който въпрос е даден отговор, в съответствие с постановеното по горепосочената задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№660/2010г. по описа на ВКС,ІІго,а именно,че с разпоредбата на чл.5 ЗВСОНИ се предвижда изтеклата придобивна давност за имота,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,да не зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила,но когато към този момент не е завършен фактическия състав на земеделската реституция/както е хипотезата в настоящия правен спор/ относно имота,началният момент от който може да тече придобивната давност е възстановяване на собствеността.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,съдът изрично е посочил,че реституцията по отношение на процесния имот окончателно е приключила с постановения съдебен акт от 25.11.2010г.,а исковата молба по предявения иск с правно основание член 108 ЗС е депозирана на 27.07.2010г.,поради което не е възможно ответното дружество да е придобило имота на основание давностно владение.Ето защо,касационният съд намира че така формулирания от касатора правен въпрос е разрешен не в противоречие,а в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС,а именно както правилно е прието с постановеното въззивно решение-до момента на приключване на реституционнната процедура-в случая 25.11.2010г. придобивна давност спрямо процесния имот не е могла да тече,още повече че към този момент вече е налице и висящо производство по предявен иск с правно основание член 108 ЗС.В посочения по горните решения смисъл е налице задължителна практика на ВКС по така поставения правен въпрос,която практика не се нуждае от промяна,както и нормата на член 5,ал.1 ЗВСОНИ е ясна и безпротиворечива и не се нуждае от тълкуване,поради което не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,поддържана от касатора във втората част от изложението му.
На ответника по касационната жалба Р. С. И. не следва да се присъждат поисканите разноски за настоящото касационно производство,тъй като по делото липсват доказателства,че същите са реално сторени-липсва приложен договор за правна защита и съдействия,за който се твърди че се прилага с отговора на касационната жалба.
Водим от горното,състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №586/23.11.2015г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№498/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: