О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 15.07.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1471 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8176 от 23.ІV.2019 г. на „Евиданс Инженеринг” ООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен против определение № 1072 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 26.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 1474/2019 г., с което – след отменяване на първоинстанционното определение № 5297/28.ІІ.2019 г. на СГС, ГК, с-в ІV-А, по гр. дело № 2861/2019 г. – е било допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от австрийското „Страбаг” АГ със съдебен адрес в [населено място], ул. „Фритьоф Нансен” № 37А, ет. V, срещу ответника „Евиданс Инженеринг” ООД с правно основание по чл. 361, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 359 ЗЗД за сумата 3 738 225.57 лева, дължима на този ищец като участник в консорциум „Крам Еми Щрабаг МСМ” (гражданска дружество по ЗЗД) за възнаграждение за изпълнени СМР по договор за обществена поръчка с община Чирпан за обект „Реконструкция/ рехабилитация на водопроводната мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово”, която сума е била присъдена на „Евиданс Инженеринг” ООД, като член на горното гражданско д-во, с решение от 20.ХІІ.2018 г. по в.а. дело № 191/2016 г. на АС при БТПП, чрез налагане на запор върху вземанията на бъдещия ответник „Евиданс Инженеринг” ООД към община Чирпан по арбитражното решение до размера на сумата по бъдещия иск от 3 738 225.57 лв., срещу гаранция, вносима от бъдещия ищец в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/ и при даден му 2-седмичен срок за предявяването на този иск.
Оплакванията на частния касатор „Евиданс Инженеринг” ООД са за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, както и при „неправилно интерпретиране от състава на САС на представените от молителя доказателства”, поради което се претендира отменяването му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от съдържанието на настоящата частна касационна жалба с подзаглавието „Касационни основания”, подателят й „Евиданс Инженеринг” ООД обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС „неправилно разрешил” правния въпрос: относно основателността на заведен от един съдружник в гражданско дружество по ЗЗД /чл. 357 и сл. от този закон – бел. на ВКС/ срещу друг съдружник иск за парично вземане във връзка с договора за гражданско дружество, предвид действието на договора за гражданско дружество спрямо всички съдружници и липсата на доказателства за неговото прекратяване по отношение на някой от тях”.
По реда на чл. 275, ал. 1 ГПК ответното по касация австрийско дружество „Страбаг” АГ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, като претендира за неговото потвърждаване, инвокирайки довод, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото: „Въззивният съд не се е произнасял по въпроса за основателността на иск на съдружник срещу друг съдружник в дружество по ЗЗД”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, настоящата частна касационна жалба на Евиданс Инженеринг” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното определение за отказ на СГС да допусне обезпечение на бъдещ осъдителен иск между съдружници в действащо гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, както и да постанови исканата обезпечителна мярка срещу предварително внесена от страна на молителя в обезпечителното производство по чл. 390 ГПК конкретна по размер парична гаранция, въззивният съд е приел, че този бъдещ иск би имал за предмет припадащата се (съобразно уговореното в договора за гражданско дружество възнаграждение) част на бъдещия ищец, което неправилно било присъдено на бъдещия ответник с приложеното влязло в сила решение на АС при БТПП по в.а. д. № 191/2016 г., в производството пред който арбитраж молителят не е участвал. Така независимо от констатацията си, че бъдещият иск е подкрепен „с убедителни писмени доказателства”, САС е задължил ищеца предварително /т.е. като условие за издаване на обезпечителната заповед/ да представи и парична гаранция в размер на 200 000 лв. по повод уважаване на искането му за запориране на вземане към община Чирпан до размер на сумата 3 738 225.57 лв.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният от търговеца настоящ частен касатор правен въпрос /решен, според него, „неправилно” от САС/ не е бил предмет на произнасянето на последния. Сред нормативно установените предпоставки за допускане обезпечението на иск не фигурира преценка за неговата основателност (въпрос по съществото на спора) или за процесуалната му допустимост по чл. 130 ГПК, когато все още няма искова молба, а от това подкрепена ли е съответната бъдеща претенция „с убедителни писмени доказателства”, респ. представена ли е гаранция в определения от съда размер. Следователно, при така установеното отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането на релевираните от частния касатор две допълнителни предпоставки за това /по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. В заключение, погрешното отъждествяване от търговеца настоящ частен касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1265 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 12.ІV.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1295/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2