1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мариана Костова
ч. т. дело № 1 450/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от П. В. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. С. от ПАК, срещу разпореждане № 671 от 13.03.2015 г. на Окръжен съд, [населено място], постановено по в. гр. д. № 924/2015 г., с което e върната подадената от него касационна жалба с вх. № 1 959/09.03.2015 г. срещу въззивно решение № 54 от 17.02.2015 г., като процесуално недопустима.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – Р. И. Р. от [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт Пазарджишкият окръжен съд е върнал подадената от Г. касационна жалба, като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С решение № 54 от 17.02.2015 г. по в. гр. д. № 924/2014 г. ПзОС е обезсилил решение № 126 от 30.07.2014 г., постановено по гр. д. №720/2014 г. на РС [населено място], с което са отхвърлени предявените от Р. И. Р. от [населено място] срещу П. В. Г. от [населено място] установител иск по чл.422 ГПК за заплащане на сумата от 12 300 лв. на основание записи на заповед, както следва: 5 000 лв. по запис на заповед от 29.09.2012 г.; 650 лв. по запис на заповед от 01.10.2012 г.; 2 600 лв. по запис на заповед от 20.12.2012 г.; 650 лв. по запис на заповед от 28.01.2013 г.; 2 700 лв. по запис на заповед от 20.03.2013 г. и 700 лв. по запис на заповед от 23.04.2013 г.
Предмет на образуваното производство са били обективно съединени искове с цена на всеки от тях до 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на ПзОС, че в случая е касае за търговска сделка, по отношение на която е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявените искове. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В конкретния случай, дължимостта на сумата, предмет на установителния иск произтича от запис на заповед, която е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ. В този смисъл доводите на жалбодателя, че делото следва да бъде определено като гражданско са неоснователни.
При тези факти, разпореждане № 671 от 13.03.2015 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в. гр. д. № 924/2015 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 671 от 13.03.2015 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в. гр. д. № 924/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: