О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 18 март 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №742 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], срещу решение от 26.03.2012г., постановено по в.гр.д.№637/2011г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 22.07.2011г., постановено по гр.д.№178/2011г. на Ямболски окръжен съд в частта за уважаване на предявените от С. Г. Б. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 ЗОДОВ до размер на 25000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Г. Б. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България, Окръжен съд – Бургас, Апелативен съд – Б. и Върховен касационен съд да заплатят солидарно на С. Г. Б. на основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 ЗОДОВ сумата 25000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.124, ал.3, вр. ал.1, пр.1 НК, за което е осъден на 10 години лишаване от свобода, от които е изтърпял наказание лишаване от свобода 8години, 1 месец и 9 дни и за което е впоследствие е оправдан.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поддържа, че въпросът за допустимостта на производството е разрешен при противоречива съдебна практика – позова се на решение от 07.03.2011г. по гр.д.№906/2010г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила с постановяване на определение №1200 от 09.11.2011г. по гр.д.№947/2011г. на ВКС, ІІІг.о. по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. С приложеното решение е прието, че лица, увредени от противозаконни действия на правозащитни органи, когато самите действия представляват нарушение на установените в част І от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.-ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. /обн., ДВ, бр. 80/2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г./ права и свободи, разполагат с алтернативно съществуващи възможности да бъдат удовлетворени от държавата – в производството пред ЕСПЧ или по реда на ЗОДОВ. В случая по приложеното решение е било безспорно, че влязлото в сила решение на ЕСПЧ има за правна последица удовлетворяването на увредения, с което е изчерпана защитата на признатото му субективно право да търси обезщетение за причинените му вреди в резултат на нарушение на установените в част І от Конвенцията права и свободи. Като увреден от действия на правозащитни органи ищецът има едно право на обезщетение, което може да бъде упражнено алтернативно – или по реда на Конвенцията или по този по ЗОДОВ и то е било упражнено с подаването на жалбата пред ЕСПЧ. Разглежданият случай е различен – решението е за това, че свидетелските показания са използвани незаконосъобразно за съдилищата в наказателното производство. Именно въз основа на решението на ЕСПЧ, което е задължително за българската държава и е влязло в сила, е възобновено производството по наказателното дело, приключило с оправдателна присъда. Т.е. разглеждания случай е различен, тъй като решението на ЕСПЧ не касае обезщетяване на причинените му вреди от нарушеното му право на лична свобода и неприкосновеност, а за обезщетение за неимуществени вреди за нарушеното му право на справедлив процес.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователни са доводите, че въззивното решение е в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.19, с което е прието, че при въззивно обжалване, дейността на въззивния съд е решаваща по същество, съдът трябва да направи самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да достигне до свои собствени фактически и правни изводи по спора. Тази практика е по приложението на ГПК /отм./ за правомощията на въззивния съд. С новата разпоредба на чл. 272 ГПК в сила от 01.03.2008 г. е въведена възможност за въззивния съд да мотивира своето решение като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърди първоинстанционното решение. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. В такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, чрез препращането към тях. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. и решение №643/12.10.2010г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Затова поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от него съдебна практика.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържа, че по въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ липсва съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. В случая въззивният съд е приел, че сумата на обезщетението е в размер на 60 000лв., но с оглед на диспозитивното начало в процеса не може да се присъди в по-голям размер от претендирания – 25 000лв. Съдът е отдал преимуществено значение на изтърпяното наказание лишаване от свобода и продължителността на търпените от това вреди. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С въззивното решение и с приложените съдебни решения безпротиворечиво е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което неоснователно се поддържа наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос. Преценено е от въззивния съд, че не са налице предпоставките по чл.5 ЗОДОВ, тъй като увреждането не е причинено поради изключителна вина на ищеца, нито последният е допринесъл за него. Правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а в производството по разглеждане на касационната жалба – чл.290 ГПК.
В изложените на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно ангажиране отговорността на Прокуратура на РБългария по делото, които не могат да бъдат разгледани в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а към основание за неправилност на решението по чл.280, т.3 ГПК, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 26.03.2012г., постановено по в.гр.д.№637/2011г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: