О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
С. 18.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 1063/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против определение № 603 от 16.02.2016 г. по ч. гр. дело № 623/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Частните касатори поддържат, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми, поради което следва да бъде отменено. Излагат съображения за неправилност на обжалваното определение във връзка с приетото от въззивния съд, че в молбата за повторно удължаване на срока са наведени нови твърдения за наличие на уважителни причини, които са били известни при подаването още на първата молба. Считат, че дори само размерът на държавната такса е достатъчно уважителна причина за даване на повторна възможност за внасянето й. Излагат съображения, че поради липсата на мотивировка на разпореждането за отказ за повторно удължаване на срока, погрешно са останали с впечатлението, че молбата се връща поради пропускането му, а не поради неизпълнение на дадените указания.
Ответникът по частната касационна жалба- [фирма],гр. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Изложени са и доводи по съществото на процесуалния спор, с които е оспорена подадената частна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение касаторите са заявили, че спорът бил решен в противоречие с практиката на ВКС, „ съгласно която при наличие на уважителни причини, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда”. Изброени са следните въпроси, определени от тях като материалноправни: 1) „Може ли веднъж продължен от съда срок да бъде продължен повторно на различно основание от посоченото в първоначалната молба?” 2)” Може ли веднъж продължен срок на едно основание да бъде продължен повторно на същото основание?” 3) „Може ли да се приеме, че висок размер на държавната такса представлява уважителна причина за продължаване на срока за внасянето й? „4) Представляват ли „нови твърдения“ доводи, които са изложени и в първоначалната молба за продължаване на срока? „5) „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички изложени от страната доводи за продължаване на определен от съда срок?”. Страната е развила подробно разбирането си за неправилност на определението, така квалифицирано и от нея чрез буквално възпроизвеждане на доводите в частната касационна жалба. Към изложението е приложено определение на ВКС, което нито е коментирано в изложението, нито е посочено в него като приложение и което разглежда въпроси, които не са относими към настоящето производство.
Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, то той би обосновал единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изведено от общото позоваване на страната на противоречие с практика на ВКС, предполага установеност на това, че съставът на въззивния съд при разрешаването на посочения правен въпрос се е отклонил от задължителна за него практика на ВКС,респ. ВС, която следва да бъде посочена от касатора. В случая, страната е поддържала общо противоречие с обозначено от нея като „практика на ВКС”, без да конкретизира дали задължителна / относима към това основание/ или казуална / относима съм основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Липсата на коментирани и посочени конкретно като противоречиво разрешаващи поставените от страната въпроси, актове, налагат извод за неустановеност на допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване в поддържаната от касаторите хипотеза на основанието на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Такова обосноваване не съставлява възпроизвеждането на доводите в частната касационна жалба, тъй като същата се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване т.е. ако страната е установила наличие на предпоставките на соченото от нея основание по чл.280, ал.1, т.1и2 ГПК. Приложеното определение/ дори и да приемем че е приложено от касаторите/ съдържа разрешение на различни от разглежданите по спора въпроси в различни хипотези. Т.е. това определение не установява противоречие с обжалваният съдебен акт, поради това, че с него се разглеждат въпроси извън контекста на конкретния спор, в това число не са били предмет на разглеждане и поставените от касаторите въпроси.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1и 2 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По отношение на искането за разноски, направено от ответника по жалбата, следва да се имат предвид постановките на т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е предвидено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане. Ответникът не е представил никакви доказателства за уговаряне или заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което следва изводът, че разноски не следва да му бъдат присъждани.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 603 от 16.02.2016 г. по ч. гр. дело № 623/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: