О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
[населено място], 02.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Марева гр. д.№ 3618 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 16431 от 18.08.2014г. по гр.д. № 5792/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.12.2012 г. по гр.д. № 37819/2010г. на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба между Р. Б. И. и Д. С. П. на апартамент в [населено място],[жк], [улица], ет.1, ап.3 при равни квоти. Касационната жалба е подадена от Д. С. П. чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се неправилност на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване са посочени два материалноправни и три процесуалноправни въпроса, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Р. Б. И., чрез пълномощника си адв. П., е представил писмен отговор, в който поддържа липсата на основание за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2010г. Апартаментът, предмет на делбата, е закупен от Главния щаб на Строителните войски с договор от 03.07.2000г. за сумата 27 672,53лв. Спорът е съсредоточен върху наведеното от ответницата по иска /сега касатор/ Д. П. възражение за преобразуване на лично имущество – пълна или частична трансформация по чл.21, ал.1 и 2 СК/отм./. Установено е, че през март 1996г. Д. П. е продала свой личен недвижим имот на стойност 130 000лв. и през май същата година е сключила предварителен договор за продажба на процесния имот с Г.. Представени са вносни бележки за внесени от Д. П. авансови вноски по сметката на Г. в Д..
Решаващият съд е изложил нарочни съображения, че правното основание на наведеното възражение е именно по чл. 21 СК/отм./, а не поддържаното от страната такова по чл.28, ал.3 и чл. 29, ал.3 СК/отм./, като е извършил разграничение на фактическия състав на трансформацията от този на определянето на по-голям дял поради по-голям принос. По същество съдът е намерил възражението за трансформация на лично имущество за неоснователно. Счел е, че ответницата не е доказала преобразуването чрез пълно и главно доказване – липсват доказателства, че средствата от продажбата на личния имот са вложени при покупката на спорното жилище, както и данни кога и с какви средства е открит паричния влог, от който са били изплащани вноските за жилището. Посочил е, че ангажираните от ищеца насрещни доказателства за сключени от Д. П. договори за заем за изплащане вноски за строеж на апартамента, разколебават твърденията й за трансформация.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният на първо място правен въпрос е за задължението на съда да обсъди доказателствата за трансформация и да установи техния еквивалент към датата на постановяване на решението, за да определи дяловете на съделителите, като се поддържа противоречие с Решение № 347 от 15.10.2012г. по гр.д. № 1071/2011г., ІVг.о. В решението се приема, че при преценката дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото; изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да се направи след пълно изследване произхода на вложените парични средства; ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Това разрешение е неотносимо към изводите на въззивния съд в обжалвания акт, тъй като след преценка на събраните доказателства Софийски градски съд е приел, че изобщо не е доказано влагане на лично имущество при придобиването на делбения имот.
Вторият правен въпрос касае допустимостта да бъде разгледано възражение за трансформация когато средствата от продажба на личен имот са вложени в заплащането на суми по предварителен договор за покупко-продажба. Позоваването е на Решение № 239 от 05.08.2011г. по гр.д. № 754/2010г. на І г.о. на ВКС, според което при придобиване на собствеността по време на брака, но при заплащане преди брака с лични средства, напр. при сключване на предварителен договор за продажба, е допустимо да се признае преобразуване на лично имущество на основание чл.21 СК /отм./. Този въпрос не е решаващ за изводите на съда, защото съдът не е намерил възражението за преобразуване за недопустимо, а за недоказано.
Третият правен въпрос е дали възражението за пълна, респ. частична трансформация на лично имущество в делбения процес е преклудирано, ако е направено след изтичане на една година от прекратяване на брака. Такива съображения в обжалваното решение липсват и изобщо не е ясно кой едногодишен срок визира касатора – вероятно този по чл. 30 СК/отм./, който касае предявяването на иска по чл. 28, ал.3 СК/отм./ за определяне на по-голям дял от съпружеското имущество поради по-голям принос. Както правилно е изяснено в мотивите на решаващия съд определянето на по-голям дял поради по-голям принос може да се извърши само чрез предявяване на конститутивен иск, но не и чрез възражение в рамките на делбеното производство.
На следващо място касаторът извежда въпроса дали твърденията, че имотът е придобит единствено със средства на ответника, без принос на ищеца, който не е имал постоянни доходи и не е полагал грижи за дома и семейството, представляват оспорване на презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал.3 СК/отм./. Въпросът също не е свързани с изложените от Софийски градски съд мотиви. Съдът се е произнесъл по наведените от Д. П. доводи, че имотът представлява нейна лична собственост поради преобразуване на лично имущество. Същевременно, съдът е изтъкнал, че искане за определяне на по-голям дял поради по-голям принос по чл. 28, ал.3 СК /отм./ не може да се разглежда в делбата, като се е позовал на разрешенията в ППВС № 5/72г. и ППВС № 7/73г., т.3.
Последният правен въпрос в изложението е дали направеното възражение за трансформация на лично имущество не задължава съда да съобрази това възражение при определянето на дяловете, както и дали има равенство между възражение за различни дялове поради трансформация и възражение за по-голям дял поради по-голям принос. Сочи се решение № 186 от 09.07.2013г. по гр.д. № 1303/2013г. на І г.о. на ВКС. По отношение на първата част на въпроса – несъмнено е, че възражението за трансформация на лични средства се отразява на дяловете на страните, но само ако бъде уважено; при неоснователност на същото, какъвто е настоящия случай, дяловете на бившите съпрузи остават равни. Досежно втората част на въпроса, вече бе посочено, че съдът е извършил съответно на закона и практиката разграничение между претенцията за определяне на по-голям дял поради по-голям принос и тази за преобразуване на лично имущество. Представеното решение на ВКС касае съединяването на иска за делба с иск за пълна или частична трансформация. То е неприложимо за конкретния случай, в който е предявен не иск, а възражение за трансформация.
При горните констатации е видно, че липсва общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК: посочване на разрешен от съда правен въпрос, определящ за изхода на спора, както и допълнителните такива по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно: разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, разрешаването му противоречиво от съдилищата или значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това достъпът до касационно обжалване следва да бъде отказан.
При този изход ответникът по жалбата има право на разноските за водене на делото. Представеният отговор на касационната жалба не съдържа доказателства за направени разноски, поради което такива не могат да бъдат присъдени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16431 от 18.08.2014г. по гр.д. № 5792/2013г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, по касационната жалба на Д. С. П..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: