О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 20.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1127/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби (с идентично съдържание) на „Р. Т. БГ” Е. – гр. София, срещу определение № 736 от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5866/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение исканията на „Р. Т. БГ” Е. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от задължението за внасяне на държавна такса във връзка с администрирането на частна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение № 270 от 28.01.2019 г. и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в касационното производство по частната жалба.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да го освободи от заплащане на държавна такса и да му предостави правна помощ, въпреки доказаните финансови затруднения за заплащане на таксата и за ползване на адвокатска защита. Твърди, че основната му търговска дейност е строителство и посредничество при инвестиции, но с оглед икономическата конюнктура в страната не получава поръчки, не реализира приходи от дейността си, не разполага с парични средства, има установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения по ЗКПО и ЗЗДС и задължения по съдебни дела, които обстоятелства не му позволяват да заплати дължимата държавна такса и възнаграждение за квалифицирана юридическа помощ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
С определение № 270 от 28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 5866/2018 г. състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на „Р. Т. БГ” Е. срещу определение от 14.06.2018 г. по т. д. № 703/2013 г. на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба на дружеството срещу определение за отказ да се предостави правна помощ в производството по предявени искове с правно основание чл.694 ТЗ.
На 22.02.2019 г. по делото е постъпила частна жалба от „Р. Т. БГ” Е. с вх. № 3626/22.02.2019 г., в която е направено искане дружеството да бъде освободено от държавна такса за обжалване на определението от 28.01.2019 г. и да му бъде предоставена правна помощ за целите на обжалването поради финансови затруднения. Преценявайки съдържанието на частната жалба, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че следва да се произнесе по инкорпорираните в нея искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ и е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 736 от 27.02.2019 г. С посоченото определение исканията на „Р. Т. БГ” Е. по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК вр. чл.5 ЗПрП са оставени без уважение като неоснователни, след като е направен извод, че в качеството на юридическо лице молителят не може да се ползва от правата по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК, които процесуалният закон е предоставил само на физически лица. В мотивите към определението са изложени съображения, че последователно отправяните в хода на делото искания от „Р. Т. БГ” Е. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от такса са израз на очевидно недобросъвестно упражняване на процесуални права в нарушение на чл.3 ГПК и не следва да се толерират.
Обжалваното определение е правилно.
В чл.83, ал.2 ГПК е предвидена възможност за освобождаване от такси и разноски по съдебните производства на физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК изпълнява социална функция и е предназначена да гарантира достъп до правосъдие единствено на посочените в съдържанието й правни субекти – физически лица, за които по предвидения за това ред е признато от съда, че не разполагат с финансови средства за заплащане на държавна такса за участие в конкретно съдебно производство. Юридическите лица не са адресати на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК и както правилно е приел въззивният съд, не могат да се ползват от предвидената в нея възможност за освобождаване от дължима държавна такса, независимо дали разполагат със средства за заплащането й. Частният жалбоподател е търговско дружество, поради което не попада под режима на чл.83, ал.2 ГПК и отказът на въззивния съд да го освободи от заплащане на държавна такса във връзка с подадената до ВКС жалба е законосъобразен. След като законодателят не е включил юридическите лица в приложното поле на чл.83, ал.2 ГПК, твърдените в частната жалба обстоятелства – липса на доходи от търговска дейност и на свободни парични средства за плащане на таксата (чийто размер е 15 лв.), са ирелевантни за основателността на искането за освобождаване от държавна такса.
Правилен е изводът на въззивния съд, че в качеството на юридическо лице частният жалбоподател не може да ползва правна помощ по делото. Съгласно чл.5 ЗПрП, „правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони”, а съгласно чл.24, т.3 ЗПрП, „правна помощ не се предоставя в случаите на търговски и данъчни дела по Данъчно – осигурителния кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ”. С цитираните разпоредби юридическите лица са изключени от обхвата на правната помощ, уредена в ЗПрП, поради което липсва законово основание регистрираният като търговско дружество частен жалбоподател да ползва правна помощ по заведеното пред Софийски градски съд т. д. № 703/2013 г. с предмет търговски спор.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд е администрирал частните жалби, по повод на които е образувано настоящото дело без предварително събиране на държавна такса по съображения, че с частните жалби се цели разрешаване на спор за дължимостта на таксата. Поради отсъствието на основание за разглеждане на частните жалби без заплащане на такса, дружеството частен жалбоподател следва да бъде осъдено на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв. (предвид идентичното съдържание на двете частни жалби).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 736 от 27.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5866/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Р. Т. БГ” Е. с ЕИК[ЕИК] – гр. София, ул.”Будапеща” № 20, ап.1, да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 15 лв. – държавна такса по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :