О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 23.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №523/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение от 16.11.2015 г. на СГС, ІV Б с-в по в. гр.д. №3440/2015 г. , в частта, в която е отменено решението по гр.д. № 43682/2014 г. на СРС, І ГО, 125 състав, обжалвано с касационна жалба на И. З. Б. , чрез адв. К. М. .
С обжалваното решение след частична отмяна на постановеното първоинстанционно решение е постановено ново решение, с което предявеният от И. Б. З. З. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2,ал.1,т.3, изр.1 ЗОДОВ за размера над сумата от 1 500 лв. и иска по чл. 86 за размера над 461,35 лв. са отхвърлени.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България,не взема становище относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приложено е и Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.3,т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий / основание/ по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
С представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът е посочил четири правни въпроса като по отношение на първите два се позовава на допълнителния критерий / /основание/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС. По отношение на втория формулиран въпрос счита, че е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото /основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ . Това основание е посочено и по отношение на третия въпрос като същевременно касаторът счита , че е разрешен в противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, приема следното:
По отношение на първия въпрос : 1. „Представлява ли „обвинение в извършване на престъпление” по см. на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ постановлението на прокурора за образуване на предварително производство против конкретно посочено лице по чл. 171 от НПК / отм./, действащ до 29.04.2006 г. , на което лице не е повдигнато обвинение по см. на чл.50 НПК / …?” , не е изпълнено посоченото допълнително основание за допускане до касационното обжалване, доколкото този въпрос не е бил предмет на разглеждане в сочената задължителна практика на ВКС / Р №20/31.01.2014 г. по гр.д. № 4907/2013 г., ВКС, ІV г.о./ и с оглед на това не би могла да има противоречие с неговото разрешаване. Видно от цитираното решение правният въпрос, по който съдът се е произнесъл в цитираното решение е за релевантните обстоятелства относно критерия „справедливост”. С оглед на това касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска, тъй като законовите предпоставки чл. 280,ал.1 ГПК следва да са комулативно изпълнени.
По отношение на въпросите №3 и 4 соченият допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е обоснован по какъвто и да било начин. В тази връзка следва да се посочи, че съгл. т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното приложение на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни , неясни и противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е посочил коя е съдебната практика по двата въпроса, която следва да бъде променена или осъвременена ,както и кои законови разпоредби са непълни неясни или противоречиви,което наляга тяхното тълкуване . Освен това и двата въпроса сами по себе си не са обуславящи изхода на делото за да имат характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК.
По отношение на въпрос № 2 „Нарушен ли е принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, когато съдът значително намалява размера на обезщетението поради наличието на други наказателни производства, осъждания на ищеца и полицейска регистрация” касаторът счита, че е изпълнен критерия на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК тъй като в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в Р №434/02.11.2011 г. по гр.д. №1235/2010 г. ВКС, ІV г.о. / осн. по чл. 280,ал.1,т.1/. С цитираното решение е прието, че наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице не е основание за намаляване размера на дължимото обезщетение за процесните вреди. С въззивното решение обаче не е извършена редукция на определения размер на обезщетението, предвид данни за други осъждания. Съдът подробно е изложил обстоятелствата, които взема предвид за определяне на този размер като в тази връзка е съобразил и обстоятелството, че ищецът „ Б. е имал негативни преживявания, свързани с наличието на други водени срещу него наказателни дела от общ характер и с престоя му в затвора през част от процесния период от 26.03.2009 г. до 27.08.2009 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в изпълнение на постановени по други НОХД присъди.”Следователно съдът е съобразил, че част от претърпените неимуществени вреди, за които по делото са събрани доказателства не са били в причинна връзка с процесното обвинение, а с други такива обвинения и поради тази причина не подлежат на обезщетяване. С оглед на това обстоятелството, че ищецът има и други осъждания не е било разглеждано в ракурса, в който е поставен от формулирания правен въпрос.
По изложените съображения не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.11.2015 г. на СГС, ІV Б с-в по в. гр.д. №3440/2015 г. , в частта, в която е отменено решението по гр.д. № 436892/2014 г. на СРС, І ГО, 125 състав и вместо него е постановено ново решение, с което предявеният от И. Б. З. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2,ал.1,т.3, изр.1 ЗОДОВ за размера над сумата от 1 500 лв. и иска по чл. 86 за размера над 461,35 лв. са отхвърлени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: