2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 28.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1003/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Д. К. – процесуален представител на ищците Д. Т. Т., А. Т. Т., В. Й. Л. и Й. В. Л., всичките от[населено място], и от адв. П. К. – процесуален представител на Дружество за приятелство с народите на Р. и О. – Пловдив, против въззивно решение №287/08.02.2010 г. по гр.д.№706/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.к., втори граждански състав.
С въззивното решение апелативният съд е отменил решение №753/30.4.2009 г. по гр.д.№4558/1995 г. на П. окръжен съд, ХХІІ състав, в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищците по чл.59 ЗЗД за периода от 24.02.1992 г. до 15.12.1995 г. за сумата 843,13 лева, както и за законната лихва в размер на 69,04 лева, и е уважил исковете в посочените размери. В останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила.
В изложението по касационната жалба на ищците – Д. Т. Т., А. Т. Т., В. Й. Л. и Й. В. Л. се твърди, че касационното обжалване на въззивното решение се обуславя от следните основни въпроса. Като процесуалноправни се сочат “Обусловеността на иска по чл.59 ЗЗД от уважаването на иска по чл.108 ЗС”, “Налице ли е обвързваща доказателствена сила на документ, който е издаден по установените форма и ред ?” и “Какъв е порокът на обжалваното решение на въззивната инстанция, която не е взела отношение по противоречията в приетата фактическа обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд ?”. Като материалноправен въпрос се сочи – “Предпоставки за приложението и уважаването на иск с правно основание чл.59 ЗЗД ?”.
В изложението по касационната жалба на ответника по исковата молба – Дружество за приятелство с народите на Р. и О. – Пловдив, се твърди, че материалноправният въпрос това е въпросът за реституцията по ЗВСОНИ, а процесуалноправният въпрос е въпросът за силата на присъденото нещо.
Ищците, посредством процесуалния си представител са депозирали отговор по касационната жалба на ответника по исковата молба по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по двете касационни жалби и отговора по чл.287 ГПК от процесуалния представителна ищците намира следното:
Поставените от ищците въпроси, без втория процесуалноправен въпрос, както и въпросите поставени от ответника по иска са формулирани бланкетно. Всеки от горепосочените въпроси може да съдържа в себе си поставянето на различни въпроси свързани с хипотезата на визираните материалноправни и процесуалноправни норми. Такива отделни, конкретни въпроси обаче не са поставени. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. След като не са налице визираните изисквания изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По поставения от ищците въпрос “Налице ли е обвързваща доказателствена сила на документ, който е издаден по установените форма и ред ?”, във връзка с представения от ищците пред въззивната инстанция протокол от 14.12.1994 г. съдът намира следното:
Визираният въпрос също е формулиран бланкетно, тъй като не е посочено какъв е документа. От направените пояснения към въпроса обаче съдът намира, че ищците застъпват становище, че процесния протокол представлява официален документ.
От мотивите на въззивната инстанция се установява, че същата го е квалифицирала като частен свидетелстващ документ.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, ІV г.о., намира, че по поставения въпрос въззивната инстанция е приложила закона точно. За да бъде един документ официален той следва да материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество. Издател на такъв документ може да бъде само орган на държавна власт като материализираното в документа изявление да бъде направено от него в това му качество, т.е. да е държавноправно, да представлява упражняване на държавноправна, властническа компетентност. Органите на държавна власт са уредени в Конституцията на Република България и са изброени изчерпателно. Комисията изготвила процесния документ не се обхваща от това изчерпателно изброяване. Поради това тя не се явява орган на държавна власт и изготвения от нея документ се явява частен свидетелстващ относно описването на процесната сграда.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287/08.02.2010 г. по гр.д.№706/2009 г. по описа на П. апелативен съд, г.к., втори граждански състав, по касационна жалба, вх.№1767/24.3.2010 г., подадена от адв. Д. К. – процесуален представител на ищците Д. Т. Т., А. Т. Т., В. Й. Л. и Й. В. Л., всичките от[населено място], и по касационна жалба, вх.№1716/22.3.2010 г., подадена от адв. П. К. – процесуален представител на Дружество за приятелство с народите на Р. и О. – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: