О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 28.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 290/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. А. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Д от АК В. , срещу определение № 105 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 66/2010 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, в частта му, с която е прекратено производството по в.т.д. № 66/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, образувано по въззивна жалба на Т. А. , в частта, с която се обжалва решение на Варненския окръжен съд № 416/02.11.2009 г. по т.д. № 45/2009 г. за разликата над 11 247,32 лв. до 22 494,64 лв., постановено против С. С. Б. – А. Поддържа се неправилност на определението на въззивния съд в обжалваната част с молба да бъде отменено.
Ответникът по жалбата „Т”Е. гр. В., чрез пълномощника си адв. В от АК- В. , в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че жалбоподателят е депозирал въззивна жалба срещу решение № 416/02.11.2009 г. по т.д. № 45/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което Т. А. А. и С. С. Б. – А. са осъдени да заплатят на „Т”Е. гр. В. по равно сумата от 22 494,64 лв./ по 11 247,32 лв. всеки един от тях/, представляваща част от дължима сума в размер на 113 800, 22 лв., представляваща стойност на извършени СМР по къща в ж.к. „Изгрев”, гр. В., предприети в интерес на ответниците, с тяхно знание и без противопоставянето им, на основание чл. 61 ЗЗД, със законните последици – лихви и разноски. Тъй като срещу решението в срок е депозирана въззивна жалба само от Т. А. , съдът е прекратил производството по делото относно сумата от 11 247,32 лв., на която е осъдена С. С. , която не е подала въззивна жалба и по отношение на нея първоинстанционното решение е влязло в сила.
Обжалваното определение на въззивния съд е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че в случая ответниците са били осъдени да заплатят на ищцовото дружество по равно сумата общо от 22 494,64 лв./ по 11 247,32 лв. всеки един от тях/, въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само от Т. А. и тя се отнася до размера, за който той е бил осъден. Ответницата С. С. /съпруга на А. / не е подала въззивна жалба, липсват доказателства да е упълномощила съпруга си да я представлява, в т.ч. да депозира въззивна жалба от нейно име и при приетата от съда разделна отговорност на ответниците, касаторът не притежава процесуална легитимация, респ. законен правен интерес от свое име да атакува решението, постановено против другия ответник, поради което правилно в тази част въззивното производство е било прекратено като процесуално недопустимо. В случая обаче за ответницата С съществува възможността по чл. 204 ГПК/отм./ да се присъедини към въззивната жалба на Т. А. с писмена молба, поради което на нея следва да бъде изпратен препис от въззивната жалба/ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2/. Такъв препис фигурира по делото, като съобщението е оформено формално с отбелязване чл. 41, ал./липсва посочена/ ГПК/отм./, 14.01.2010 г. и подпис, но липсват данни препис от въззивната жалба да е изпращан до ответницата С.
Е. защо, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а определението на въззивния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 105 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 66/2010 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, в частта му, с която е прекратено производството по в.т.д. № 66/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, образувано по въззивна жалба на Т. А. , в частта, с която се обжалва решение на Варненския окръжен съд № 416/02.11.2009 г. по т.д. № 45/2009 г. за разликата над 11 247,32 лв. до 22 494,64 лв., постановено против С. С. Б. – А.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: