1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 27.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1124 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Я. Г., В. Я. Г., Н. Я. П., С. Я. К., Г. Я. Г., Х. Д. Х., Й. Д. Х., Г. Х. Д., Х. Д. М., А. Д. М., Ж. Д. М., И. С. Д. и Е. С. М., чрез пълномощника им адв. К.К., срещу решение № 658/21.05.2010 г., по гр.д. № 483/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 152, постановено по гр.д. № 10532/2007 г. по описа на В., 30 с-в.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по спор за материално право (чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ), когато ответниците признават, че са получили имота от общия наследодател; относно необходимостта при спор за материално право да се индивидуализира с граници спорния имот, ако подлежи на възстановяване с план за земеразделяне; както и относно подлежащите на установяване факти при иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба – Г. Х. П. и Х. П. Х., чрез пълномощника си адв. Г.И., са депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно се излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице хипотезата на т. 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че не се установява по делото процесният имот да е бил собственост на П. В.. След неговата смърт тримата му наследници са поделили наследствените ниви и ги обработвали като свои. Нивата в м. „К.” е била поделена между братята П. и Х. П., а третият брат Д. Х. е получил земя в м. „С.”. След смъртта на Х. П. през 1944 г. процесната нива е била стопанисвана от сина му П. П., на чието име е записана в списъка на стопаните от 1956 г. и е внесена от него в ТКЗС като собствена. Следователно той е придобил същата по давностно владение, упражнявано от 1944 г. до 1956 г.
Съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовават касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, но не с всяка практика, а само със задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Посочената от касаторите практика на ВКС (Решение № 854/11.10.99 г., по гр.д. № 166/99 г., на II г.о., Определение № 44/10.06.99 г., по ч.гр.д. № 63/99 г., на II г.о. и Решение № 56/94 г., на IV г.о., препис от което не е представен по делото), в противоречие с която, според тях, е обжалваното решение на Варненски окръжен съд, не е от кръга на задължителната такава, посочена по-горе.
От друга страна, така поставените от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси изобщо не са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
По отношение претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на направените от тях пред касационната инстанция разноски настоящият съдебен състав намира, че такива не следва да им бъдат присъждани, тъй като липсват каквито и да е доказателства по делото разноски изобщо да са били правени.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 658/21.05.2010 г., по гр.д. № 483/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: