ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325
София 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 295/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на С. общи срещу Определение № 57 от 13.І.2010 г. по ч.гр.д. № 3413/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 13. ХІ.2009 г. по т.д. № 537/ 2008 г. на СГС, с което е върната подадената от С. о. въззивна жалба, с оплакване, че е неправилно, тъй като погрешно съдът е приел, че предметът на делото е спор за частно вземане, а се касае за публично вземане с оглед финансиращата страна по проекта – ответникът по делото П. за у. на дейностите по опазване на околната среда, чиито предмет на дейност, съгласно чл. 61 от Закона за опазване на околната среда, е ограничен в разходването на средства по публични проекти в изпълнение на национални и общински стратегии и програми, какъвто е и предметът на договора, от който СО претендира неизпълнение. Жалбоподателят в Изложение за допускане на частна жалба, сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като неправилно съдът е основал преценката си за характера на вземането на чл. 162 ал. 2 ДОПК, вместо съобразно вида на интереса, който се засяга. Жалбоподателят поддържа, че е налице публично финансиране по публичен проект, имащ за цел осигуряване на обществена услуга и предприемане на действия за опазване на околната среда по силата на ЗООС, какъвто казус е разгледан от ВТАС с Определение № 406/30.ІХ.2008 г. по ч.г.д. № 9576/ 2008 г. и съдът е определил интереса, като публичен, по силата на разпоредба на Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, а по настоящото дело е налице още по-силно правно основание – законова разпоредба на специален закон. Представя копия от Опр. № 406/20.ІХ.2008 г. по ч.гр.д. № 957/ 2008 г. на ОС-ВеликоТърново и Опр. № 147/26.ІІ.2009 г. по гр.д. № 2813/ 2008 г. на ВКС.
Ответникът по частната жалба П. за у. на дейностите по опазване на околната среда – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнесена държавна такса. Изложени са съображения, че не намира приложение чл. 84 ал. 3 ГПК, тъй като предмет на делото са осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във връзка с твърдяно неизпълнение на два договора[r1] с предмет “изграждане на автомобилна газопълначна компресорна станция”, като за прилагане на чл. 84 ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси, е характерът на правото, чиято защита се търси, като съдебно предявените в случая права, имат характер на частни общински вземания по смисъла на чл. 162 ал. 4 ДОПК. Съдът е приел по приложението на чл. 84 т. 3 ГПК, за ирелевантен довода на жалбоподателя за предмета на дейност на ответника по чл. 61 от ЗООС.
Разрешеният по делото процесуален въпрос за възможността С. о. да бъде освободена от внасяне на държавна такса по въззивна жалба, на основание чл. 84 т. 3 ГПК, е важен за делото, тъй като от него зависи редовността на въззивна жалба.
Тъй като по този въпрос има съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Изложеният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, тъй като няма създадена съдебна практика, включваща се в тази, посочена в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на това основание.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от жалбоподателя съдебни актове, не може да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът за освобождаване по чл. 84 т. 3 ГПК на о. от внасяне на държавна такса. В обжалваното сега определение, както и в представеното от жалбоподателя Опр. № 147/ 26.ІІ.2009 г. по г.д. № 2813/ 2008 г. на ВКС, с което държавата е освободена от плащане на д.т. по иск по чл. 108 ЗС – публична държавна собственост, и в Опр. № 406/ 30.ІХ. 2008 г. по ч.гр.д. № 957/ 2008 г. на ОС-Велико Търново, е прието, че съгласно чл. 84 ГПК, от значение за освобождаването, е характерът на правото, чиято защита се търси. ВКС е приел, че за държавата, държавните учреждения – чл. 84 т. 1 ГПК и общините – чл. 84 т. 3 ГПК, освобождаването се отнася до искове за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост, по аргумент за противното от изключението, за което се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост, на публична и частна – чл. 17 ал. 2 от Конституцията. В този смисъл са и постановените от ВКС определения при действието на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.): Опр. №86/13.V.2009 г. по гр.д. № 5.605/2009 г., Опр. № 67/21.ІV.2009 г. по гр.д. № 139/ 2009 г. , Опр. №№ 401/13.VІІ.2009 г. по гр.д. № 299/ 2009 г. Несъстоятелно се поддържа от жалбоподателя, че имат характер на публично общинско вземане, претендираните суми въз основа на сключените с ответника договори за изграждане на газопълначни станции на територията на поделения ”З” и “М” към “С” ЕАД затова, че се касае за екологичен проект – намаляване на замърсяването на въздуха от автобусите на градския транспорт. Посоченият в чл. 61 на Закона за опазване на околната среда основен предмет на дейност на Предприятието ответник – реализация на екологични проекти и д. в изпълнение на национални и общински стратегии и програми, както и финансирането на проекта от ответника, не определят поначало и във всички случаи вземането като публично общинско вземане. Вземането, предмет на делото, е основано на два договора за изграждане на газопълначни станции на територията на поделения на “С” ЕАД, същото очевидно е в обществен интерес, но с оглед характера на правото, чиято защита търси ищецът, то съставлява частно общинско вземане.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 57 от 13.І.2010 г. по ч.гр.д. № 3413/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
[r1]убли