5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325
гр. София, 03.06.2014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4383/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Б. срещу решение № 76 от 16.07.2013 г. по в.гр.д. №172/2013 на БАС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 500 от 12.03.2013 г. по гр.д. №1012/2012 г. на БОС, с което е отхвърлен искът на касатора против Т. Р. Н. и Н. Р. Н. за присъждане на 60 000 лева-частична претенция от общо 150 000 лева- неустойка, дължима за неизпълнение на задълженията на ответниците по договор между страните от 15.06.2007 г., както и искът по чл.19 ал.3 ЗЗД, предявен при условията а евентуалност..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците не изпращат писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел за установено следното:
На 15.06.2007 г.между страните по спора, Т. Р. Н. и Н. Р. Н. от една страна и [фирма] от друга, е сключен договор по силата на който физическите лица е задължават да прехвърлят на дружеството ищец 70 на сто от правото и на собственост върху два урегулирани поземлени имота/УПИ/ по плана на [населено място] , [община] срещу задължението на [фирма] да проектира и построи върху тях за своя сметка жилищна сграда, в която и двете страни да получат право на собственост върху съответните отделни обекти, като още при прехвърлянето на правата върху терена, страните са се задължили да си учредят взаимно и право на строеж относно тези обекти. Сградата е следвало да се построи в срок от 24 месеца от даване на строителна линия. Уговорено е и задължение на двамата продавачи и възложители за предоставянето на представителна власт в полза на изпълнителя, за да ги представлява пред компетентните органи в процеса на съгласуване и одобряване на изготвените проекти за строителство. Налице и клауза,че при виновно неизпълнение от страна на прехвърлителите се дължи неустойка на изпълнителя в размер на петкратния размер на направените разходи. Именно на тази уговорка се основава и процесният спор по иск за заплащане на неустойка в този размер на направените от ищеца изпълнител по договора разходи за изготвяне на отделни части от строителния проект.
За да счете така педявения иск за недоказан по основание и размер, решаващият състав е отчел, че след като за периода от сключването на договора до отправянето на едностранното изявление за разваляне на договора от страна на ответниците до ищеца-изпълнител на 23.02.2012 г. от страна на последния е изготвен само В и К проектна 18.07.2008 г.. Останалите части от работния проект, представени по делото са документи без достоверна дата и с оглед изричното им оспорване от страна на двамата ответници не следва да се приеме, че са своевременно изготвени. Липсват и съответните договори с конкретни проектанти, нито от представените разходни касови ордери може се направи извод за какво са били платени съответните суми по тях. Отделно от това е преценил,че договорената неустойка не е за виновно неизпълнение на задължението на възложителите по договора да упълномощят изпълнителя предоставянето на представителна власт в полза на изпълнителя, за да ги представлява пред компетентните органи в процеса на съгласуване и одобряване на изготвените проекти за строителство, на каквото основание същата се претендира в самия договор. Липсват и доказателства същите да са били поканени за това от страна на самия изпълнител по договора преди поканата от 29.03.20012 г., която обаче е отправена след самото волеизявление за разваляне на договора от 23.03.2012 г. изпратено от страна на ответниците и получено под формата на нот. покана . Ето защо, съдът е направил извод, че във всички случаи ищецът-изпълнител е бил неизправна страна по договора, поради което няма пречка същият да бъде развален от насрещната страна,дори и последната да се приеме, че също е била неизправна. Възможността самото разваляне да стане по реда на чл. 87 ал.2 ЗЗД, т.е. без даване на срок за изпълнение е налице, доколкото възложителите са чакали в продължение на почти 5 години изпълнителят да предприеме някакви действия в изпълнение на своите задължения по договора, без първият да е извършил такива или да е поканил ответниците да му окажат някакво съдействие за това. С оглед настъпилите последици от основателното развалянето на договора между страните от страна и на възложителите-ответници по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД, поради виновно неизпълнение на ответника-изпълнител по договора, същите не дължат претендираната компенсаторна неустойка. Отделно от това последната е и недоказана по своя размер, доколкото не се установява сумите по приложените разходни касови ордени да са заплатени от страна на ищеца във връзка с изготвянето на съответните части от работния проект за сградата. С оглед развалянето на целия договор, включително и в частта, в която същият съдържа уговорки на предварителен договор по чл.19 ал.1 ЗЗД е отхвърлен и искът по чл.19 ал.3 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, в по-голямата част от изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не формулира конкретни правни въпроси, а навежда оплаквания за допуснати, според него, съществени нарушения на съдопроизводствените правила: съдът не взел в предвид писмената защита на ищеца, както и всички доказателства, не е преценил правилно доказателствената тежест относно оспорване на достоверната дата на представените документи, както и такива за необоснованост и материална незаконосъобразност при приложение на нормата в чл.87 ал.2 ЗЗД относно развалянето на договора. Тези оплаквания, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата, която е по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където се изисква, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на дискреция по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. От друга страна ВКС няма възможност в разрез с диспозитивното начало в процеса, служебно /т.е. по своя преценка/ да извлича от така наведените оплаквания за незаконосъобразност правни въпроси, които биха били от значение за спора/ така-цит.ТР/ Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
С оглед оплакването, че съдът се произнесъл по правен спор, с който не е сезиран, то доколкото същото касае допустимостта на решението и ВКС следва да се произнесе по него и служебно в обжалваната част, то следва да се отбележи, че такъв порок не е налице, тъй като са разгледани именно наведените в ИМ молба факти и въз основа на тях е произнесено обжалваното решение.
Единственият формулиран от касатора правен въпрос в изложението е за това, дали кредиторът може да претендира компенсаторна неустойка за забавено, лошо или друго неточно или частично изпълнение. Отговорът му, обаче, не би променил изхода по спора, тъй като последният е решен на база наличие на виновно неизпълнение на самия кредитор-ищец на собствените му задължения, което е довело до липса на интерес от изпълнението, а от тук до разваляне на договорната връзка от насрещната страна по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД, а освен това и с оглед недоказаност на самата претенция за неустойка по основание и размер.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 16.07.2013 г. по в.гр.д. №172/2013 на БАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.