3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325
гр. София, 30 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2376 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5729/20.04.2017 г. на С. С. Ч. срещу определение № VI-623/10.04.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д № 99/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което като е потвърдено определение № 663/12.10.2016 г. по гр.д. № 656/2016 г. на Районен съд – Несебър, производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на предявения от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК цифрово са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Посочва се, че „въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и практиката на съдилищата, както и по въпроси от значение за точното прилагане на законите и развитие на правото”.
Ответната страна – ТБ [фирма], в представения писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Ответните страни – С. И. К. и [фирма], не са подали писмен отговор.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Производството по гр.д. № 656/2016 г. на Районен съд – Несебър е образувано по претенцията с правно основание чл.124, ал.4 ГПК на С. Ч., с която ищцата е поискала съдът да приеме за установено, че нотариално заверено пълномощно с рег. № 2014/01.03.2006 г. на нотариус В. В., е неистински документ. Първата и въззивната инстанция са приели, че за страната липсва правен интерес от воденето на такъв иск, тъй като атакуваното пълномощно е представено като доказателство и е предмет на оспорване като неавтентичен документ в производството по гр.д. № 640/2014 г. на Окръжен съд – Бургас. По това дело ищцата е предявила искове за обявяване недействителността на договорни ипотеки, сключени чрез процесното пълномощно. В резултат на оспорването, с определение на съда документът е бил изключен от доказателствата по делото, като производството по гр.д.№ 640/2014г. все още не е приключило. С оглед на това, въззивният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес от установяване истинността на документа в последващ процес, тъй като спорното право е заявено за разглеждане в рамките на предходното образувано дело, по което са въведени същите защитни възражения и твърдения относно неистинността на документа и на които първият сезиран съд дължи произнасяне, тъй като са част от предмета на спорното правоотношение. Въпросът за действителността на договорите за ипотека с оглед сключването им от пълномощник, легитимирал се с процесното пълномощно, включва в себе си установяването на валидно учредена представителна власт и в тази връзка на изследване подлежи твърдяната от ищцата неистинност на пълномощното. В заключение е направен извод, че липсва правен интерес и възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване неистинността на писмен документ, който е представен и оспорен по друго, предходно заведено от страната дело. Защитата, претендирана с настоящия иск, ищцата има право и възможност да реализира по реда на инстанционния контрол чрез обжалване на съдебните актове по гр.д. № 640/2014г. на БОС.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалвания въззивен акт, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото основание за селектиране на жалбата, чрез възпроизвеждането на текста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, се поддържа.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание, за да не се обсъждат конкретните хипотези по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата, в какъвто смисъл е и даденото разрешение по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК не може да обоснове допускането на касационния контрол, а развитите от страната в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за неправилността и необосноваността на атакувания съдебен акт, не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № VI-623/10.04.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д № 99/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.