ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 325
София, 31 март 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 693 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 235/28.10.2015 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 405/2015, с което е потвърдено решение № 393/15.05.2015 на Шуменския районен съд по гр.д. № 62/2015, с което са уважени предявените искове за заплащане на разлика между получавано трудово възнаграждение и дължимото за временно изпълнение на друга длъжност в размер на 17.524,64 лева, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 5.080, 63 лева.
Недоволен от решението е касаторът Г. д. „И. на н.“, представляван от юрисконсулт М. И., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за: съотношението между временно възлагане на трудовите функции на определена длъжност и временно назначаване на същата длъжност, които правомощия съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража са от компетентността съответно на главния директор и на министъра на правосъдието и за необходимостта от изричното съгласие на служителя, при временно назначаване на друга длъжност, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Р. Н. С. от [населено място], представляван от адвокат Г. Ц. от АК – Т. я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатите правни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Командир на отделение в арест Шумен към сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“, Шумен. Със заповед № Л-111/2 от 05.01.2011 г. на главния директор на Г. д. „И. на н.“ му е възложено временно, до отпадане на необходимостта, да изпълнява функциите „Началник на сектор „Арести“ в същия арест, считано от връчване на заповедта (11.01.2011 г.), като на 15.11.2013 г. със заповед № Л-10019/2 е прекратено временното изпълнение на функциите на началник сектор „Арести“. Съдът е приел, че за срока на временното назначаване на служителя се дължи допълнително възнаграждение в размер на разликата между получаваното и дължимото за временно заеманата длъжност, макар да не е налице изменение на трудовото правоотношение, съгласно приложимите специални разпоредби на ЗИНЗС, вр. със ЗМВР (отм.) и ЗДСл, но по аналогия на чл. 74 и чл. 75 КТ, когато служителят е действал добросъвестно, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото. Възнаграждението се дължи за изпълняване на друга длъжност или работа по служебно или трудово правоотношение, като за дължимостта на възнаграждението е без правно значение дали изпълнението на длъжността е възложено временно или е налице временно назначение. Ако трудът е положен, за дължимостта на възнаграждението е без правно значение също дали изпълнявалият длъжността или работата е дал съгласието си в писмена форма.
При този изход на делото, на ответника по касацията Р. Н. С. следва да бъде присъдена сумата 1.200,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235/28.10.2015 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 405/2015.
ОСЪЖДА Г. д. “И. на н.“, С. да заплати на Р. Н. С. от [населено място] сумата 1.200,00 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.