О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 04.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5340/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Л. Ж. Д., чрез адв. Г. Г., в качеството й на особен представител на същата, против въззивното определение от 21.08.2015 год. по ч. гр. д. № 2410/2015 год. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 1.07.2015 год. по гр. д. № 4340/2015 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните въпроси: 1. Налице ли е в конкретния случай злепоставяне по смисъла на чл. 138 НК, предвид обстоятелството, че ответницата К. Н. е имала задължение да полага грижи за покойния Ж. Д. по силата на договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт с вх. рег. № 1040 от 24.01.2005 год. на СВп-В.? 2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, налице ли е правен интерес за ищцата Л. Д. от установяване на твърдяното престъпление по чл. 138 НК? 3. Горните престъпни обстоятелства от съществено значение ли са за изхода на гр. д. № 1486/2014 год. на ВОС? Касаторката счита, че горните въпроси са принципни, като по тях няма съдебна практика, поради което и произнасянето на касационната инстанция ще доведе до правилно прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба К. П. Н. и Д. Ц. З. оспорват наличието на основанието за допускане на касационно обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна. Претендират заплащане на разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК въззивният съд приел, че не са налице предпоставките на закона – наказателното производство да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. т. 2-5 НПК, респ. спряно е на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, нито е налице хипотезата извършителят на деянието да е останал неоткрит, т. е. не е установено наличието на изключващите наказателното преследване причини, за да е допустим предявения иск за установяване на престъпни обстоятелства. От данните по делото се установява обратното – отказано е образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Освен това съдът приел, че не е налице и правен интерес за ищцата от установителния иск с оглед образуваните и висящи производства по предявените от нея искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС с предмет релевираните твърдения.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е обосновал направения от него извод с липсата на процесуални предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което и това е правният въпрос, релевантен за изхода на спора. По този въпрос касаторката не сочи основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, а релевира това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за правната квалификация на твърдяното от нея престъпление и евентуално при положителен отговор на него поставя въпрос за правния интерес от установяването му с оглед висящото производство за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен от наследодателя й и ответниците по иска. Тези въпроси са неотносими към съображенията на въззивния съд за недопустимостта на иска, тъй като по тях липсва произнасяне, поради което и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора, обусловил изводите в обжалваното определение и поради което е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване прави безпредметно произнасянето по соченото допълнително основание за това.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Независимо от този изход претендираните от ответниците разноски не се присъждат с оглед липсата на доказателства такива да са направени от тях – фактура за плащане не е представена, а вносната бележка не установява внасяне от тях на договорено възнаграждение /вносител е адв. К./.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 3001 от 21.08.2015 год. по ч. гр. д. № 2410/2015 год. на Варненския окръжен съд.
Отхвърля искането на К. П. Н. и Д. Ц. З. за присъждане на разноски за настоящето производство в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: