3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
[населено място], 04.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: М. ФУРНАДЖИЕВА
З. АТАНАСОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 3297/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6860/06.07.2016 г. на В. Ж. Ц. от [населено място], в качеството му на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. С. от АК-Б. срещу определение № 206 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 2134/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] представляван от В. Ж. Ц., със съдебен адрес [населено място] против въззивно решение № ІІ-135 от 25.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1940/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта му относно исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5 000 лева, а в случая цената на предявените обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД, предмет на касационното обжалване, са с цена под 5 000 лева, поради което производството по разглеждане на делото е двуинстанционно, касационното обжалване е недопустимо и касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.
Определението е правилно.
В случая обжалваното въззивното решение е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на два отделни имота като въззивният съд е присъдил общо обезщетение за ползването им в размер на сумата от 4 780 лв. В случая правилно съставът на ВКС, ІV г.о. в обжалваното определение е приел, че само от волята на ищеца зависи дали да предяви иск за обезщетение само на един имот или при условията на кумулативност за такова на повече от един имот, когато начинът на съединяване на искове не зависи от естеството на материалното правоотношение. В конкретния случай, тъй като се претендира обезщетение за ползване на два недвижими имота са налице два обективно съединени искове, цената на всеки един от които е до 5 000 лв., поради което е правилен изводът на ВКС, ІV г.о. в обжалваното определение, че предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума и в случая, тъй като паричните искове са обективно съединени и са предявени с една искова молба, цената на иска се определя за всеки един от тях поотделно, която в конкретния случай е до 5 000 лв. на всеки един от тях. Ето защо, подадената касационна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона в случая правото на касационно обжалване е погасено.
Неоснователни са доводите на частния касатор, че въззивното решение е постановено по дело с цена на иска над законоустановения минимум, тъй като ищецът е заявил общо претенцията за обезщетение за ползване на двата съседни имота, тъй като волята на ищеца да предяви двата иска с една исковата молба не променя естеството на материалните правоотношения и начинът на съединяване на исковете. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна по своя характер и законодателят е установил цената на всеки един от предявените искове като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на касационното му обжалване, която за въззивните решения по граждански дела е до 5 000 лв.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 29.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2134/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] представляван от В. Ж. Ц., със съдебен адрес [населено място] против въззивно решение № ІІ-135 от 25.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1940/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта му относно исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: