4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
С., 05,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №`479/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №2124 от 27.03.2012 г. по гр.д. №6040/2011 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация-М., чрез процесуалния си представител- юрк. П. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството –касатор, чрез пълномощника си- адв. Н., е посочил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната е развила разбирането си за това, че съдът в нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК, чл.12 ГПК не бил обсъдил всички доказателства и доводите на страните във връзка с това, че по делото били събрани писмени и гласни доказателства / неуточнени/, че на наемателя му била предадена вещта. Изброена са решения и определения на ВКС.Страната е посочила, че с въззивната жалба, ответникът бил направил възражение, че ключът от помещението бил предаден на неупълномощено лице.Това, според страната било ново обстоятелство, което, въззивният съд обсъдил в нарушение на чл.266,ал.1 ГПК, което било в противоречие с практиката на ВКС- изброени са решения на ВКС.Страната е поддържала, че ответното министерство не било заплащало дължимата цена, като изтъквало аргумент за това, че наетите помещения не били използвани. Направен е лаконичен довод, че това обстоятелство не освобождавало страната от заплащане на наемната цена, като е посочено, че „материалноправния въпрос дължи ли се наемна цена в този случай” бил решен в противоречие с практиката на ВКС – посочено решение на този съд.По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поддържано, че въззивният съд бил приел, че договорът за наем бил сключен в полза на трето лице. Дадено е кратко определение на този вид договор. Лаконично е посочено, че в съдебната практика няма ясно разрешение на въпроса дали териториалните звена и поделения на М., А. и др. биха могли да имат качеството на трето лице, в чиято полза да бъдат сключвани договори с други правни субекти. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. В тази връзка и с оглед определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание не съставляват правни въпроси изложените оплаквания на страната, за неправилност на изводите на съда и на допуснати от него нарушения.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че било налице противоречие с изброени от него решения по чл.290 ГПК, обосноваващи задължителна практика по разгледаните от тях правни въпроси. Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. С цитираната задължителна практика на ВКС са дефинирани общо приложими пояснения, свързани с изискванията за пълнота на съдебния акт и за неговото мотивиране чрез обсъждане на събрания доказателствен материал. В случая, страната не е поставила правен въпрос, тя всъщност е направила общо оплакване за нарушаване на съдопроизводствените правила, което не може да мотивира основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Същото е относимо и към поддържаното оплакване, че съдът бил разгледал ново обстоятелство-че ключа е следвало да бъде предаден на служител към УССД при МП-което освен това е изведено от неправилна интерпретация на мотивите на съдебния акт, тъй като съдът го е обсъждал в контекста на направеното още с отговора на исковата молба възражение, че между страните не е имало предаване на наетата вещ, с оглед липсата на съставен протокол. Фактите, за които страната следва да ангажира доказателства, с цел установяване на защитното й възражение не могат да бъдат възприети като въведено за първи път пред втората инстанция възражение, преклудирано поради това, тъй като те съставляват част от фактическата обстановка, възприета от съда на базата на извършеното доказване. Неправилна също така е и интерпретацията на мотивите на съдебния акт и във връзка с посоченото от страната, че ответникът възразил срещу дължимостта на наема, тъй като не ползвал помещенията. Възражението на ответника както в поканата, изпратена до ищеца, така и в процеса е било единствено само поради това, че не е бил съставен приемо- предавателен протокол и вещта не му е предадена в съответствие с договорно поетите задължения. Определенията по чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – агр. Т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.
Следва да се отбележи, че така развити доводите на касатора, всъщност съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт, поради неприемане мотивирането на съда на установените факти и правни изводи, квалифицира се по чл.281 ГПК, но е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не възпроизвеждане текста на нормата, нито поставяне на въпрос, който не е бил разглеждан от въззивния съд. Не съставлява такъв довод и поддържаното, че нямало ясно разрешение в съдебната практика по този въпрос, тъй като то само по себе си не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при липса на твърдение за непълнота или неяснота на приложимата правна норма, което обуславя нуждата й от тълкуване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдени направените разноски – юристконсултско възнаграждение в размер на 572.34лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2124 от 27.03.2012 г. по гр.д. №6040/2011 г. на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА СД [фирма] – [населено място] да заплати на М.- [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 572.34лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: