О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 325
София, 06.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и единадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 316 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна жалба вх. Nо 3273/14.04.2011 година на [фирма] [населено място] чрез адв. А. А. – АК Х. с искане за отмяна на Определение Nо 80/ 31. 03. 2011 година по гр.д. Nо 255/2011 година на ОС- Хасково, с което е потвърдено Определение от 24.01.2011 година по гр.д. Nо 263/2011 година на РС- Хасково за спиране на основание чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК на делото , по заявения иск по чл. 72 ЗС.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради липса на изразено становище в какво се изразява преюдициалността на двата иска- този по чл. 108 ЗС и този по чл. 72 ЗС, предявен при условията на евентуалност т.е. само ако бъде уважен предявения срещу търговското дружество ревандикационен иск.
С допълнителна молба- изложение допустимостта на касационното обжалване се по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод , че по процесуално-правния въпрос за наличие на отношения на преюдициалност между иска по чл. 108 ЗС и този по чл. 72 ЗС е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика , посочена по Определение Nо 708 от 16.12.2009 година по ч.гр.д. Nо 698/2009 година на ВКС –IV отд. , Определение Nо 709 от 21.12.2009 година по ч. гр.д. Nо 727/2009 година на ВКС-III отд., както и Определение по ч.гр.д. Nо 566/2008 година на Хасковския окръжен съд.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона при заявената цена на иска от 10 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
След преценка на наведеното основание за допустимост а обжалването , изведения въпрос и дадените разрешения по посочената съдебна практика, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на обжалването пред касационния съд в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по следните съображения.
Определение Nо 708 от 16.12.2009 година по ч.гр.д. Nо 698/2009 година на ВКС –IV отд. се явява неотносимо към поставения процесуално-правен въпрос , тъй като по същество с посоченото определение не е обсъждан въпроса за съотношението на искове по чл. 108 ЗС и чл. 72 ЗС, като обусловен и обуславящ/ преюдициален ./
Определение Nо 709 от 21.12.2009 година по ч. гр.д. Nо 727/2009 година на ВКС-III отд. сочи , че преценката за значението на висящ исков процес за изхода на делото, по което е направено искането за спиране , се решава от съда с оглед съгласно принципа на вътрешно убеждение при решаване на спора по същество, който извод не може да се приеме , че е в противоречие именно с изразеното разбиране на решаващия състав по обжалваното определение на окръжния съд.
Определение по ч.гр.д. Nо 566/2008 година на Хасковския окръжен съд също се явява неотносимо за преценката по допустимост на касационното обжалване , тъй като касае и наличие на облигационни отношения между страните, обусловили преценката за значението на висящия спор за собственост и за наемно правоотношение спрямо заявения иск за заплащане на подобрения в имота.
С частната жалба са въведени доводи относно законосъобразността на определението на първата инстанция за разделяне на производството по основния- ревандикационен иск и този, заявен с насрещната искова молба – за заплащане на подобрения в имота по чл. 72 ЗС. Тези доводи не могат да бъдат обсъдени в рамките на обжалване определението по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, което определение има за предмет произнасяне на съда по един единствен въпрос – за обусловеността на съдебния исков процеса , по който е направено искане за спиране – в случая по заявения иск по чл. 72 ЗС, от друг висящ исков процес- в случая този по чл. 108 ЗС. Това , че втората инстанция си е позволила да осъжда подобни доводи с определение Nо 80 , не може да обуслови нужда от произнасянето по аналогични доводи и от касационния съд.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 3273/14.04.2011 година на [фирма] [населено място] чрез адв. А. А. – АК Х. срещу Определение Nо 80/ 31. 03. 2011 година по гр.д. Nо 255/2011 година на ОС- Хасково, с което е потвърдено Определение от 24.01.2011 година по гр.д. Nо 263/2011 година на РС- Хасково за спиране на основание чл. 229 ал. 1 т.4 ГПК на делото , по заявения иск по чл. 72 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: