1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 419 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на Л. В. В. чрез адвокат А. М. от АК-София срещу решение № 236/13.09.2018 г. по гр.д. № 303/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 161 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 817/2017 г. на Окръжен съд Плевен и частично са уважени исковете на Л. В. В. против Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди от 10 000 лева, както и за имуществени вреди в размер на 7000 лева, ведно със законните лихви от 14.06.2017 г. до изплащане на сумите, като са отхвърлени претенциите за обезщетение до пълните предявени размери, съответно от 50 000 лева /за неимуществените вреди / и 8000 лева /за имуществените вреди/.
В касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу обжалваното решение в осъдителната част се твърди, че е неправилно и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси: 1. Допуска ли се при предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар на основание чл.78, ал.5 ГПК да се намали на адвокатското възнаграждение в наказателния процес поради прекомерност? 2. При определяне размера на обезщетението за вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението? Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Касационна жалба против въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над 10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева и в частта за имуществените вреди над 7000 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, е постъпила от Л. В. В. чрез адвокат А. М. от АК-София с твърдения, че въззивното решение противоречи на материалния закон. В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Какъв е паричният еквивалент очертаващ моралните и психологическите вреди нанесени на В., а и на неговите колеги, които са в идентична ситуация, извън случаите на причинени физически болки и страдания?; 2. Какъв е този размер, когато страната ни се опитва да възприема нравствените стандарти на цивилизована европейска държава от 21 век? Изложени са съображения, че поставените въпроси са решени в противоречие с константната практика на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че по ДП № 20-п/2011 г. с постановление от 15.02.2012 г., а в хода на производството с постановление от 07.03.2013 г., Л. В. В. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.302 т.2 и т.1, алт.2, вр.чл.301, ал.3 пр.1, вр. ал.1 пр.1, вр.чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1 НК като му е постановена мярка за неотклонение „парична гаранция”. На 27.01.2014 г. частично е прекратено наказателното производство по чл.387 и чл.301, ал.3 НК, а в останалата част на обвинението за престъпление по чл.301, ал.1 пр.2 алт.2, вр.чл.20, ал.2 НК е постановена оправдателна присъда по НОХД № 379/2014 г. на Плевенския окръжен съд, влязла в сила на 14.06.2017 г., след като е потвърдена от въззивния съд. При тези релевантни за спора обстоятелства – продължителността на наказателното преследване, вида и тежестта на обвиненията, степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние и неблагоприятните последици за ищеца, въззивният съд приема, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е в размер на 10 000 лева и 7000 лева – за заплатените адвокатски хонорари по наказателното дело, като претенциите до пълния предявен размер са приети за неоснователни и недоказани.
При проверката за допустимост на подадените касационни жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следното: На първия поставен от прокуратурата въпрос е даден положителен отговор с ТР № 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, като се приема, че при иск по чл.2 от ЗОДОВ, съдът, съобразявайки особеностите на конкретния случай, може да определи обезщетение за имуществени вреди съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес. Въззивният съд, в случая, е възприел като краен резултат изводите на първоинстанционния съд за размера на имуществените вреди и е потвърдил изцяло решението в частта, с която са присъдени имуществени вреди за заплатеното адвокатско възнаграждение. Оплакванията за липса на мотиви при преценката на съда за фактическата и правна сложност на наказателното производство и съпоставянето с реално причинените вреди от повдигането и поддържането на обвинения, по своето съдържание представляват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а крайният извод на съда, че прокуратурата дължи заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство като вреди на пострадалия от незаконното наказателно преследване не влиза в противоречие с цитираното решение по тълк. дело № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС.
Вторият повдигнат въпрос на прокуратурата не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни за спора обстоятелства, въз основа на които е формирал свои правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между повдигането и поддържането на незаконно обвинение срещу ищеца и настъпилите морални вреди – накърняване на доброто име в обществото и преките негативни последици от наказателното преследване върху емоционалното, здравословно състояние и професионалния живот на ищеца в продължение на повече от пет години. Тези изводи са в съответствие с дадените разяснения в ТР №1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, т.19, която не е загубила сила и при действието на ГПК от 2007 г. Според дадените разяснения в тълкувателното решение, при разглеждането на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В обжалваното решение, съдът е обсъдил всички доказателства от значение за обезщетението на неимуществените вреди и въз основа на тях е приел, че степента на въздействие от наказателното преследване се отличава с причиняване на болки и страдания по-големи от обичайните, тъй като обвиненията са във връзка с професията, която упражнява ищеца и в този смисъл определеното от съда обезщетение е в съответствие със съдебната практика в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата.
Поставените в изложението към касационната жалба на ищеца по делото въпроси не обуславят допускането на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като не покриват изискванията за правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, с което се приема, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, за да определят рамките на произнасянето на Върховния касационен съд. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в жалбата. В случая, не може да се приеме, че въпросите, какъв е паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди от ищеца, както и съобразен ли е с нравствените стандарти за справедливост на цивилизована европейска държава от 21 век, отговарят на изискванията за правен въпрос, когато отговорът им е поставен в зависимост от събраните доказателства, чиято конкретна преценка Върховният касационен съд може да направи само след допускане на касационно обжалване, т.е по съществото на правния спор, а не в производството по селекция на касационните жалби по чл.288 ГПК.
Предвид изхода на спора и неоснователността на двете касационни жалби, разноски не се присъждат пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 236 от 13.09.2018 г. по в.гр.д. № 303/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.