ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№325
София, 19.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 41/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. Б. против въззивното решение на Софийски градски съд № 414 от 30.10.2008 год. по гр. д. № 1966/2008 год., с което е оставено в сила решение № 151 от 01.02.2008 год. по гр. д. № 26154/2006 год. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 15.01.1991 год. с нотариален акт № 132/1991 год. на нотариус при Втори софийски районен съд до размер на 1/3 идеална част.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага, като съществен въпроса, има ли право трето ползващо се от договора лице с качество на наследник на прехвърлителя по алеаторен договор да предяви иск за неговото разваляне, ако той не се изпълнява по отношение на него, след смъртта на прехвърлителя. Поддържа, че съдът е отхвърлил иска за развалянето на такъв договор в противоречие с приетото в ТР № 30/81 год. на ОСГК на ВС.
Ответниците М. Б. М. и Г. Г. М. не са подали писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване е поставен съществен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, с оглед приетото от съда, че ищцата, като трето ползващо се от договора лице, с който е прехвърлен недвижим имот, лична собственост на нейния съпруг, срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя и на съпругата му, може да иска развалянето на договора, само доколкото същият не е бил изпълняван преживе по отношение на прехвърлителя, тъй като ищцата наследява негово имуществено право да иска разваляне на договора, поради неизпълнение, след смъртта му. Поради това, че иска е бил предявен пет години след смъртта на прехвърлителя, с оглед направено от ответниците възражение за погасяването му по давност, иска е бил отхвърлен. Въпроса, дали трето ползващо се от договора лице има право да иска неговото разваляне, след смъртта на прехвърлителя, поради неизпълнението му по отношение и на третото лице, поставен в изложението с твърдението, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 1 на ТР № 30/17.05.1981 год. е съществен, тъй като от неговото разрешаване зависи изхода на спора и обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване при посочената хипотеза. По делото не е спорно, че ищцата е трето ползващо се от договора лице и в това си качество тя не е „уговарящ” по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и „кредитора” по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а само „бенефициер” по този договор, т. е. тя не е страна по договора, макар той да е сключен в нейна полза, поради което активно легитимиран при неизпълнение на договора по чл. 87 ЗЗД е прехвърлителя (уговорящ) на вещното право или на правото на собственост. При смърт на прехвърлителя, според Тълкувателно решение № 30/1981 год. на ОСГК на ВС, настъпва сливане на качествата на „трето ползващо се от договора лице” и „кредитор”, т. е. на страна, която може да въздейства прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред на основание правоприемство, поради наследяване на уговорящия от третото лице. В случаите на такова сливане третото ползващо се от договора лице се явява активно легитимирано да иска разваляне на договора, поради проявено неизпълнение от длъжника и по отношение на него – т. 1 от Тълкувателно решение № 30/81 год., т. е. въззивният съд не е приложил правилно постановеното в т. 1-ва на цитираното тълкувателно решение, което има отношение за крайния изход на делото.
Предвид изложеното ще следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414 от 30.10.2008 год. по гр. д. № 1966/2008 год. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Л. И. Б. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 233,50 лв. на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ