ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№325
гр. София, 23.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 536 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. С. срещу решение № 263 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 2076/07 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Б. Т. С. не взема становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 73 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 9844/05 г. Софийски районен съд е допуснал делба между Б на втори етаж от жилищна сграда построена в УПИ * в кв. 81 по ПУП на гр. С. при квоти 6 962/15 096 ид. ч. за Б. С. и 8 134/15 096 ид. ч. за В. С. и е отхвърлен иска за делба на тавански етаж. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, в която касаторът е обжалвал определените от съда квоти на съсобственост.
В жалбата не е формулиран съществен материален или процесуален въпрос по който въззивният съд се е произнесъл и за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че съществения въпрос е за хипотезите при които личното имущество се преобразува в семейна имуществена общност.
При проверка на основанията за обжалване, ВКС счита че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
За да потвърди решението въззивният съд е приел, че по време на брака между страните бащата на касатора му учредил право на строеж само върху втори етаж, който бил изграден по време на брака между страните. Съдът отчел че е налице частична трансформация по чл. 21 ал. 1 СК, тъй като съпругата нямала принос за придобиването на ограниченото вещно право на строеж. След преценка на събраните доказателства е приел, че в останалата част приносът е равностоен. Отхвърлил е възражението на касатора, че приносът му чрез тухли предоставени от родителите му е незначителен по отношение на построения етаж.
За да са налице основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е необходимо касаторът да посочи и представи влезли в сила съдебни решения които разглеждат формулирания съществен въпрос по различен начин и в този смисъл въззивното решение да им противоречи. В решение № 116 от 1.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 744/2005 г. I ГО е прието, че участието на роднини на двамата съпрузи с личен труд при построяването на сградата не обуславя наличие на трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 21 ал. 2 СК, тъй като тази разпоредба предполага наличие на трансформация само при влагане на парични средства при придобиването на собствеността. Според решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г. на ВС I ГО, до доказване на противното се счита че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В решение № 241 от 04.04.1989 г. на ВС ІІ ГО е прието, че лична собственост на всеки съпруг е всяко имущество придобито по време на брака без принос на другия съпруг. Анализът на тази съдебна практика не води до извод че въззивното решение и противоречи, тъй като съобразено с нормата на чл. 21 ал. 2 СК. В случая не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 2076/07 г. на Софийски градски съд
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: