Определение №325 от по търг. дело №156/156 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 325
 
София,  18.06.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 05.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 156 /2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Б” А. , гр. Б. против въззивно решение на Бургаския окръжен съд № 191 от 24.11.2008 год., постановено по в.гр.д. № 512/2008 год., с което е оставено в сила решение № 817 от 16.05.2008 год. по гр.д. № 64/2008 год. на Бургаския районен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Т”О. , гр. С. обективно съединени искове: за сумата 3 481.20 лв., представляваща стойността на доставена от ищеца и получена от ответника, без правно основание стока; за сумата 394.83 лв. обезщетение за забава за периода -26.03.07 год. – 11.01.2008 год..
Оплакването в касационната жалба е за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и на материалния закон, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
При обосноваване на основанията за касационно обжалване касаторът твърди, че изградените от БОС изводи са немотивирани лишени от основание в доказателствения материал по делото, който същевременно не е преценен и в съгласие с изискванията на процесуалния закон – поотделно и в неговата съвкупност, като липсват и изложени от решаващата инстанция съображения относно кредитираните свидетелски показания и тези нарушения, в своята съвкупност са довели до опорочаване на постановения краен правен резултат.
В депозираното към касационната жалба, в съгласие с изискването на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът е въвел твърдение, че по съществения за делото процесуалноправен въпрос, формулиран от него – „защо проверяващият и решаващ делото по същество съд не е обсъдил всички доводи и доказателства” въззивният се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС по същия, изразена в : ППВС № 7/65 год.; ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС; ТР № 2/2004 год. на ОСГТК.
Според касатора, доколкото като съд по същество на спора, въззивната инстанция е длъжна да изложи мотиви, като отговори на всички доводи на страните и направи самостоятелна и обоснована преценка на фактите и доказателствата по делото, то липсата на изложени от БОС съждения във вр. с кредитираните показания на отделни свидетели и относимостта им към останалия доказателствен материал, събран в хода на производството е достатъчно, за да обоснове наличието на соченото противоречие, попадащо в обсега на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Подробни съображения в тази вр. са развити и относно въведената с действащата уредба на касационното производство по ГПК, като самостоятелно касационно основание, необоснованост на обжалвания съдебния акт.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допустимостта и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, позовавайки се на бланкетно формулирани от касатора основанията за допускане на касационно обжалване.
Алтернативно е възразено и срещу основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на БОС не следва да се допусне, поради следното:
Основна предпоставка за допускане на касационно обжалване и то от категорията на абсолютните, съгласно чл.280, ал.1 ГПК, е обжалвания съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице някой от изчерпателно посочените в т.1-3 от същата разпоредба, селективни критерий.
Същевременно съществен по вложения от законодателя смисъл в чл. 280, ал.1 ГПК е онзи специфичен за конкретния правен спор материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд относно крайния правен резултат по делото.
Следователно освен, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос в случая е непрецизно формулиран, то обстоятелството, че той всъщност се свежда до начина на осъществяваната от решаващия съд преценка на събрания в хода на исковото производство доказателствен материал и като такъв е относим и се поставя при всеки разглеждан от съдилищата правен спор, изключва специфичната му значимост за конкретното дело.
Затова макар и важен този въпрос няма правната характеристика на съществен по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Дали съжденията на въззивния съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт са изготвени или не в съгласие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, както и дали в съгласие с процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ са били съобразени показанията на конкретен, разпитан във въззивното производство свидетел са въпроси изцяло свързани с правилното приложение на процесуалния закон и следователно относими към правилността на обжалваното решение, но ирелевантни за допустимостта на касационното обжалване- арг. от чл.281,т.3 ГПК, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
По същите съображения – относима към правилността на обжалвания съдебен а не към наличието на основанията за касационно обжалване не аргументира приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и твърдяната от „Б” А. необосноваността на изводите на решаващия съд, въведена от касатора с изложението му по чл.284, ал.3 ГПК.
За да отхвърли като неоснователна предявената искова претенция на настоящия касатор, квалифицирана, след допуснато по реда на чл.116, ал.1 ГПК/ изм./ основание на иска, по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е счел за недоказано, съобразно въведеното с чл.127,ал.1 ГПК/ отм./ наличието на настъпило без основание реално увеличение имуществото на ответника, за сметка на това на ищеца и то по начин, различен от извършена в полза на първия престация.
Следователно доколкото крайният правен извод на съда е обусловен от конкретна преценка на доказателствата по делото – суверенно право на решаващия съд, то контролът на касационната инстанция над правилността на същата е единствено с оглед спазване на процесуалния закон и поради това допустим само след допускане на самото касационно обжалване, какъвто, обаче по изложените по- горе съображения, не е разглежданият случай.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаския окръжен съд № 191 от 24.11.2008 год., по в.гр.д. № 512/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top