О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 01.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч. гр. дело № 4802 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5677 от 16.06.2014 г. подадена от М. Б. К., М. А. Р., А. Л. Р. от [населено място], чрез адв. И. П. срещу определение № 182 от 20.05.2014 г. на Върховен касационен съд, I гр. отд. постановено по гр. д. № 2523/2014 г. по описа на същия съд, с което се оставя без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите срещу решение от 27.12.2013 г. по гр. д. № 7628/2012 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III – г състав, и се прекратява производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна. Претендира се и намаляване на размера на разноските и адвокатското възнаграждение по гр. д. № 2523/2014г. по описа на ВКС, I г.о.
Ответникът по частната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на първо гражданско отделение, е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Изложени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела, с цена на иска до 5000 лева, като в настоящия случай е предявен иск за установяване правото на собственост на 25,30% ид. ч. от дворно място, като цената на иска, определена съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, е равна на данъчната оценка на спорните 25,30% ид. ч. и възлиза в размер на 1 211, 09 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за погрешна преценка на съда относно цената на предявените искове и предмета на делото. Според касаторите, в случая предмет на делото са множество предявени обективно съединени искове, по които липсва произнасяне от съда. Също така се навеждат доводи, че при определяне цената на иска следва да се вземе предвид и по-актуалната данъчна оценка на имота /приложената от ответника отговора на исковата молба/, а не тази, представена с исковата молба.
Настоящият състав на ВКС, второ г.о., приема следното:
Подадената частна жалба е неоснователна.
Действително, първоначално с исковата молба са предявени за общо разглеждане обективно и субективно съединени искове, но видно от диспозитива на първоинстанционното решение, което е потвърдено от въззивния съд с решение от 27.12.2013 г., постановено по гр. д. № 7628/2012г. по описа на Софийски градски съд, предмет на делото е иск за установяване право на собственост на 25,30 % идеални части от УПИ XI-26, находящо се в кв. 42 по регулационния план на [населено място], м. „ГГЦ – Зона В-15”, с административен адрес [населено място], [улица]. Останалите предявени с исковата молба за общо разглеждане обективно съединени искове са оттеглени с уточняваща молба от 10.11.2009 г. и определение от 18.11.2009 г., на Софийски районен съд, 35-ти състав по гр. д. № 24556/2009 г. по описа на същия съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, по исковете за собственост и други вещни права върху имот цената на иска се определя съгласно данъчната оценка, а когато няма такава – пазарната цена на вещното право. По делото е приложено данъчна оценка на процесния имот /л. 18 от първоинстанционното дело/, за целия имот в размер на 4 786,90 лева, като за процесните 25,30 % идеални части, цената на иска е 1 211, 09 лева, което е под законоустановения минимум от 5 000 лв., определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, както правилно е приел състава на I-во г.о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 70 ГПК цената на иска се определя от ищеца и въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Към исковата молба е приложена данъчна оценка за спорния имот, като с молба от 10.11.2009 г. са наведени аргументи за изчисляване и събиране на дължимата държавна такса по делото въз основа на представената с исковата молба данъчна оценка, а спор за цената на иска не е повдиган до момента. Ето защо при определяне цената на иска следва да се вземе предвид приложената към исковата молба данъчна оценка, а не представена по-късно, както погрешно твърдят жалбоподателите.
Искането на жалбоподателите за намаляване на адвокатското възнаграждение по касационното дело, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, тъй като присъденият размер е в рамките на минималните размери, установени в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски на ответника по частната жалба Т. И. С. в размер на 300 лв. /триста лева/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 182 от 20.05.2014 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, постановено по гр. д. № 2523/2014 г по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Б. К., М. А. Р., А. Л. Р. и тримата от [населено място] да заплатят на Т. И. С. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: