O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 01.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2520 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от К. И. Б. лично и като управител на [фирма] чрез адв. С. С. срещу определение № 1138 от 4.04.15 г. по в.ч.гр.дело № 5285/15 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 29.09.15г., постановено по гр. дело № 4759/15г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молба за освобождаване от такси в размер над 200 лв.
В изложението към жалбата се сочи, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: Следва ли съдът, при непълнота на декларацията по чл. 83 ал.2 ГПК, да поиска допълнителни данни и да събере служебно такива.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че ищцата/частен жалбоподател/ има възможността да заплати държавна такса в размер на 200 лв., какъвто размер е определил Софийския градски съд, като частично я е освободил от внасяне на държавна такса по предявените от нея срещу К. Ч.С.И. и ЧСИ Д. П. Я. искове за заплащане на 500 000 евро.Въззивният съд е приел, че в декларацията си за материално и гражданско състояние по чл. 83 ал. 2 ГПК ищцата не е посочила, че притежава капитала на [фирма], което обстоятелство съдът е установил от посоченото в исковата молба и от търговския регистър. Ето защо е счел, че същата не е декларирала напълно притежаваното от нея имущество и съответно при непосочване на всички релевантни за освобождаване от държавна такса факти, не може да се обоснове извод, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса от 200 лв.
Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал1т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Настоящата хипотеза не е такава. По приложението на чл. 83 ал.2 ГПК има утвърдена практика, която е съобразена от съда. Софийският градски съд, след като е констатирал непълноти в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК два пъти й е указал на страната вярно да удостовери всички обстоятелства относно имущественото си състояние, но няма задължение служебно да събере данни за това.
С оглед горното Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1138 от 4.04.15 г. постановено по в.ч.гр.дело № 5285/15 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.