О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 10.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 491 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 209 от 03.11.2017 г. по в. гр. д. № 522/2017 на Пловдивски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от П. С. С. от [населено място] против П… на Р…Б…, осъдена да заплати сумата 5000 лева, съставляващи обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2016 г. до пълното и изплащане. В решението е прието за установено, че с прокурорско постановление от 26.05.2014 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършeно на престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвинението е било повдигнато за противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ – оптични кабели, съставляващи елементи от подземна оптична кабелна електронна съобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и интернет, собственост на [фирма], [населено място], като с деянието са били причинени значителни имуществени вреди. С привличането на ищеца като обвиняем му е била определена мярка за неотклонение „подписка”. С присъда по н.о.х.д. № 7275/2015 г. на Пловдивски районен съд, влязла в сила на 25.11.2016 г., ищецът П. С. бил оправдан по повдигнатото обвинение. Предприетото незаконно наказателно преследване се е отразило негативно на психиката на ищеца; преживял е притеснения и страхове; принуден е бил да ограничи и социалните си контакти. При така установените факти е прието, че П…а на Р… Б… следва да отговаря имуществено за вреди от незаконно наказателно преследване, за обезщетяване на които съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 5000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 40000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер е постъпила от П. С. С.. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са разрешени въпросите (след уточнението им съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД съдът да се извърши преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т. ч. икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането; какво влияние оказва повдигнатото обвинение за тежко престъпление и наложената мярката за неотклонение „подписка“ върху живота и конституционните права на обвиняемия/подсъдимия. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.).
В отговора на касационната жалба П… на Р…. Б…. излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се извърши преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т. ч. икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика. В съответствие с т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. , както и с посочените от касатора решения, обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му. Съдът е съобразил както тежестта и характера на обвинението, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до десет години и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, така и обстоятелството, че наказателното преследване е продължило в относително разумен срок при най-лека мярка за неотклонение „подписка“. Отчетен е интензитетът на претърпените от ищеца стресови изживявания и неудобства, без това да е довело до влошаване на здравословното му състояние. Съобразено е, че незаконното обвинение не е засегнало семейния живот и социалните контакти на ищеца. Успоредно с факторите икономически растеж, стандарт на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната е отчетено и че ищецът не е прекъсвал трудовата си дейност и не е имало неблагоприятни последици в професионалната му сфера.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 59 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 3340/2015г III г. о., ВКС по въпроса относно влиянието на повдигнатото обвинение за тежко престъпление и наложената мярката за неотклонение „подписка“ върху живота и конституционните права на обвиняемия/подсъдимия. В решението по гр.д. № 3340/2015 г. на ІІІ г.о. ВКС обезщетението е определено при доказателства за повдигнатите обвинения за тежки длъжностни престъпления, свързани с понесена от държавата вреда; активно медийно отразяване на процеса и интензивно засягане на авторитета на подсъдимия, който е имал активна професионална и политическа кариера; наложените две мерки са неотклонение – „подписка и „парична гаранция”, както и продължителността на наказателното преследване, необосновано възобновено шест години след приключването му през 2003 г. Сочените разлики определят и различието в изводите на съда относно степента на засягане на граждански права в периода на незаконното наказателно преследване.
Не се установява противоречие и с посочените решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о., ВКС; решение № 389/13 от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г., IV г.о., ВКС и решение № 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г., IІІ г.о., ВКС, в които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). За да обоснове очевидната неправилност на въззивното решение, касаторът излага твърдения, свързани с неправилната преценка на интензитета на отрицателните изживявания на ищеца с оглед индивидуалните особености на психиката му, т.е. твърдения за очевидна неправилност на решението относно изводите на съда за тежестта на понесените от ищеца неимуществени вреди. Изводите на въззивния съд за характера и интензитета на претърпените от ищеца негативни изживявания и в частност изводът, че с наказателното преследване са били засегнати права и неимуществени блага на ищеца (страх от неоснователно осъждане, засягане честта и достойнството, както и ограничения в личния живот), но в степен, която не предполага по-интензивни увреждания извън обичайно свързваните с положението на обвиняем/подсъдим е формиран въз основа на доказателствата по делото. Съдът е съобразил показанията на разпитаните свидетели, установяващи преживени от ищеца негативни емоции по време на предварителното следствие и съдебното дирене и същевременно липсата на доказателства за понесени необичайни вреди, свързани с индивидуалните особености на психиката му.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 03.11.2017 г. по в. гр. д. № 522/2017 на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: