О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр.София, 12.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 226/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. Х. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 204 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 381/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Елховски районен съд по гр.д.№ 694/ 2010 г. и по този начин по отношение на жалбоподателката е признато за установено на основание чл.23 ал.1 от СК, че Д. Г. А. е изключителен собственик на недвижими имоти в [населено място]: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.**, сграда с идентификатор *****.***.**.*, сграда с идентификатори *****.***.*.* и *****.***.*.*.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните; преклудират ли се необсъдените възражения с влизане на въззивното решение в сила; прилага ли се забраната по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за свидетели, които не са роднини на страните; как се разпределя доказателствената тежест по иск по чл.23 ал.1 от СК; може ли произход на средства за закупуване на имот по време на брака да се доказва със свидетелски показания. Според жалбоподателката тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което претендира обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна Д. Г. А. оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и моли обжалването да не бъде допуснато.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Не са налице и основанията на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правните въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. По формулираните от касаторите въпроси има трайна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните. Фактическите възражения, независимо дали са обсъдени ли не, се преклудират с влизане в сила на решение по съществото на спора; то може да бъде отменено само при условията на чл.303 т.1 от ГПК. За приложението на изключението от правилото по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК няма значение родствената връзка между свидетелите и страните – свидетели са допустими и без да са роднини на страните, достатъчно е сделката да е сключена между лица от посочения в разпоредбата родствен кръг. Доказателствената тежест по иск по чл.23 ал.1 от СК се носи от ищеца. Който твърди, че в резултат на преобразуване на лично имущество е станал изключителен собственик на имот, независимо че е придобит възмездно през време на брака му, следва да установи произхода на средствата. Този произход може да се доказва със свидетелски показания. Въззивният съд се е съобразил с така установената практика, поради което няма основания решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 204 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 381/ 2011 г.
ОСЪЖДА Р. Х. С. да заплати на Д. Г. А. сумата 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: