3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 13.07.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 2083 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез адв. Ж. Б. от АК-С. З., срещу определение № 202 от 02.05.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 197/2018 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното определение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Д. Д. е подала в Старозагорския районен съд искане с вх. № 7162/14.03.2018 г., с което моли, на основание чл. 77 от Правилника за администрацията в съдилищата /Правилника/ да й се предостави възможност да се запознае с дело, чийто предмет е осиновяване, като получи незаверен препис от всички приложени книжа по гр.дело № 323/1979 г. Молбата е изпратена служебно на окръжния съд, който – като е квалифицирал постъпилото искане като такова по чл. 105, ал. 1 СК, с определение от 19.03.2018 г. е дал указания на Д. да посочи какви обстоятелства налагат предоставянето на информация за произхода на осиновения съгласно посочената разпоредба, както и да приложи допълнителни документи и да внесе дължимата държавна такса. Д. Д. е подала възражение против определението, с което молбата й е била оставена без движение, като е противопоставила довод, че не е допустимо съдът да подменя служебно волята й. Отправеното от нея искане за достъп до информация по конкретното дело представлявало такова по смисъла на чл. 77 Правилника. Поради неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните от съда нередовности, с определение от 29.03.2018 г. Старозагорският окръжен съд прекратил производството, като върнал обратно „исковата молба“.
Апелативният съд, чието определение е предмет на настоящото производство, потвърдил горния съдебен акт, като се мотивирал с това, че специалните норми изключват приложението на общите и в случаите, когато се иска достъп до дело за осиновяване, се прилагат условията и реда на чл. 105 СК, вместо тези по Правилника включително защото СК е нормативен акт от по-висока степен, като съдът не е обвързан от дадената от молителя квалификация на молбата му. Въззивният съд приел, че Д. е подала искането за достъп, но не в качеството си на страна, каквато тя няма по делото. Това обстоятелство обуславяло квалифицирането на постъпилото искане по специалната норма на СК, вменяваща по-строги изисквания, каквото е това за посочване на важните обстоятелства, налагащи предоставянето на информация за произхода на осиновения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят обосновава наличие на основания за допускане на касационно обжалване „правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Правен въпрос няма, нито такъв може да бъде уточнен от съдържанието на изложението. В същото време, касаторът обосновавайки се с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК твърди, че „по този правен въпрос“ съдът се е произнесъл в противоречие с определение № 205 от 25.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1254/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС и определение № 97 от 01.03.2018 г. по ч.гр.д. № 397/2018 г. на Трето ГО на ВКС. Само за пълнота на изложението – въззивният съд е споделил съображенията, изложени в двата съдебни акта относно приложението на чл. 77 от Правилника и чл. 106 СК, но в случая, за разлика от посочените по-горе казуси, молител за достъп до делото е не страна по осиновяването, а трето лице. По първото дело на ВКС молител е бил осиновителят, а по второто – осиновеният.
Вторият правен въпрос, поставен в изложението на жалбоподателя е – страните по дело с предмет „осиновяване“ и осиновеното лице имат ли право да получат препис от постановеното решение и достъп до делото за осиновяване на основание Правилника за администрацията в съдилищата или достъпът е възможен единствено след провеждане на производство по чл. 105 от Семейния кодекс.
Въпросът е неотносим, защото както стана ясно, защото Д. Д. не е страна по делото за осиновяване.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 202 от 02.05.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 197/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: