О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 15.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2735 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 654 от 01.04.2015г. по гр.д. № 4548/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1732 от 13.03.2014г. по гр.д.№ 9621/2012г. на Софийски градски съд. С последното [фирма] е осъдено да заплати на Р. К. Б., Р. Д. Б. и Р. Г. Б., сумата от 96 740,94 евро, дадена на отпаднало основание по прекратени предварителни договори за покупка на недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда, която трябвало да бъде изградена съгласно одобрени архитектурни книжа в туристически комплекс „А. Голф“, а именно: апартамент № 000, разположен на приземен етаж, ниво +1(първо) от сграда J, с обща застроена площ от 48 кв.м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, 1 спалня, 1 баня с тоалетна, коридор и тераса с обща площ 62.6 кв.м. и идеални части от общите части на сградата, заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при граници на апартамента: югоизток – апартамент J001, северозапад – Блок И, североизток – обща площ, югозапад – външен изглед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Касаторът изразява становище, че между страните е била налице валидна облигационна връзка, като дружеството е упражнило правото си да развали сключения договор и да задържи платеното до този момент. Счита, че сключеният договор представлява търговска сделка и чл.206 ЗЗД е неприложим. Според касатора, Апелативен съд – София е нарушил свободата на договаряне и е подменил волята на страните, залегнала в текста на предварителните договори. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата, Р. К. Б., Р. Д. Б. и Р. Г. Б., считат, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде оставена без уважение, а в случай, че бъде уважена – претендираните от касатора адвокатски хонорари да бъдат намелени до минималните размери.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като предварителните договори са сключени от представители на ответниците по касацията, дори и едно от тези лица да е сключило договорите като пълномощник, по силата на чл.39, ал.2 ЗЗД договорите са валидно сключени, тъй като не съществува обстоятелство пълномощниците да действат общо, а това не следва и от самото овластяване, тъй като в пълномощното не е поставено такова изискване. Плащания по двата договора са извършени, поради което съдът е приел, че Р. К. Б. и Р. Г. Б. са били в известност за тях и са ги потвърдили. Според съда, въпреки че съществува разлика между сумата, която е трябвало да се заплати като авансова по договора и заплатената такава, разликата е незначителна по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД и не би могла да доведе до развалянето на предварителните договори на това основание. Съдът е счел, че отправените до ответниците нотариални покани за разваляне на договорите ще произведат действие едва от момента на връчването им, а ако връчването е осъществено преди посочения с нотариалните покани краен срок, то материализираното в тях изявление не би могло да породи действие. Съдът е изложил съображения, че даденият срок не е подходящ, затова кредиторът би следвало да определи на длъжника нов подходящ срок, в който да изпълни задължението си. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че нотариалните покани са връчени на ответниците и кога е станало това, е на жалбоподателя, но дружеството не е ангажирало доказателства в тази насока. С оглед на това не е установено, че двата предварителни договора са развалени с посочените две нотариални покани, а следва да се считат за развалени с исковата молба, с която се претендират последиците от неизпълнението. Според съда, липсата на подходящ срок за изпълнение по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД се санира, ако в хода на производството по делото длъжникът не изпълни задължението си в обективно подходящ за това срок, в който случай ответникът по исковете може да се брани като установи, че е налице изпълнение по договора от негова страна и предлага изпълнение или поиска да му бъде определен подходящ срок за това, но в последния случай в течение на производството трябва да бъде предложено реално изпълнение, а не само да се поиска от съда да определи срок за такова. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията си по предварителните договори.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следният материалноправен въпрос, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Нищожна ли е уговорената в чл.10.2 от предварителния договор неустойка на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД?, като в подкрепя основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК сочи ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – поставеният въпрос не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е приел за неоснователно позоваването на клаузата в чл.10.2 от договорите, според която, ако забавата на купувача, независимо за кое от дължимите по договора плащания продължи повече от един месец, продавачът има право да развали договора като задържи всички направени до този момент плащания от купувача, като решаващият състав се е позовал не на нищожност на клаузата, а на приложението на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, поради незначителност в конкретния случай на неизпълнената част от задължението за заплащане на цената – неизпълнение в случая е на 0.01 % от цената., като липсва формулиран въпрос относно именно този обуславящ извод на въззивния съд. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като безпредметно е обсъждането на посочените допълнителни селективни критерии.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 654 от 01.04.2015г. по гр.д. № 4548/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.