О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София,15.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№992 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №45 от 31.01.2018 г. по в.т.д.№730/2017 г. на АС Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.№481/2014 г. на ОС Пловдив.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като се посочва, че липсва абсолютно съвпадение между предмета и страните на двете дела и се иска отмяна на обжалвания акт.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за съществуване на вземанията на [фирма] срещу [фирма] /н/ /изключени с определение по чл.692 от ТЗ от списъка на приетите вземания/, предмет на предявения иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, между същите страни е налице съдебен спор по чл.422 от ГПК по по-рано образувано т.д.№481/2014 г. на ОС Пловдив, като между предметите на двете дела съществува разлика, изключваща приложението на чл.126 от ГПК – в процеса по чл.422 от ГПК твърдяната предсрочна изискуемост трябва да е налична към датата на заявлението по чл.417 от ГПК, а в процеса по чл.694 от ТЗ срещу обявения в несъстоятелност ответник, изискуемостта на вземането, с оглед разпоредбата на чл.617 от ТЗ, не е предмет на делото. В този смисъл и тъй като по отношение основанието и размерите на оспореното вземане на банката, и двата иска са с идентичен предмет, въззивният съд е достигнал до извод, че по-късно заведеното дело следва да бъде спряно и в зависимост от изхода на спора по чл.422 от ГПК, производството по чл.694 от ТЗ следва: а) да се прекрати на основание чл.126 от ГПК, ако искът по чл.422 от ГПК е бил уважен в размерите на предявеното в производството по несъстоятелност вземане или е бил отхвърлен на несвързано с изискуемостта основание и б) да се възобнови и продължи, ако искът по чл.422 от ГПК е бил изцяло уважен, но в по-нисък размер от предявения в производството по несъстоятелност размер, като в този случай процесът по чл.694 от ТЗ следва да продължи по отношение на непредявената и неразгледана част на вземането или ако искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен изцяло или частично, поради неустановена от кредитора изискуемост на вземането.
Определението е правилно.
Независимо, че в хипотези като процесната, е налице съвпадане в предметите на исковете по чл.422 от ГПК и чл.694 от ТЗ /установяване на вземанията на банката ищец на основание сключения договор за банков кредит/, по-късно заведеният иск по чл.694, ал.1 от ТЗ е допустим /изцяло или частично/ и правният интерес от предявяването му не би отпаднал, в следните случаи: 1. Когато искът по чл.422 от ГПК бъде отхвърлен изцяло, поради недоказване от страна на банката ищец на настъпването на твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост на вземането или частично, за непадежираните до приключване на устните състезания вноски, при недоказана предсрочна изискуемост – в тази хипотеза прекратяването на производството по иска по чл.694 от ТЗ /в което производство съдът би взел предвид настъпването на предсрочна изискуемост и след релевантния за специфичното производство по чл.422 от ГПК, момент, още повече, че в случая длъжникът е обявен в несъстоятелност и с оглед разпоредбата на чл.617 от ТЗ всичките му парични задължения стават изискуеми/ би поставило кредиторът в невъзможност да установи вземането си с оглед осъществяването на факта на настъпила след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК предсрочна изискуемост, въпреки изрично предоставеното му от закона право да направи това чрез предявяване на иск по чл.694 от ТЗ. 2. Когато искът по чл.422 от ГПК е предявен в размери, по-ниски от размерите на предявените в производството по несъстоятелност вземания, в която хипотеза искът по чл.694, ал.1 от ТЗ ще е процесуално допустим за остатъка от вземанията, който не се припокрива с предмета на по-рано предявения иск по чл.422 от ГПК. В останалите случаи, при които искът по чл.422 от ГПК е уважен в размерите на предявеното в производството по несъстоятелност вземане или е отхвърлен на несвързано с изискуемостта основание, производството по чл.694 от ТЗ ще се яви недопустимо и подлежи на прекратяване.
Изложеното води до извод, че е налице връзка на преюдициалност между делата, която е пречка за разглеждане на иска по чл.694, ал.1 от ТЗ, преди приключване на спора по обуславящия иск по чл.422 от ГПК, поради което процесното производство е следвало да бъде спряно, както е приел и въззивния съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №45 от 31.01.2018 г. по в.т.д.№730/2017 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.