O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 18.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4746 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5401/15.05.2013 год. на Ж. „Б. х.” С. чрез процесуалния представител адв. А. И. САК срещу въззивно Решение от 01.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 3054/2012 на АС-София.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение, е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон , по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК по въпросите, касаещи института на придобивната давност по чл. 79 ЗС : какви са белезите на упражняването на фактическата власт като акт на лице , като акт на лице, за да може да се обосноват предпоставките на чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност след изтичане на законоустановения срок, следва ли да е налице манифестирано своене, за да може лицето да се ползва от давностния срок и това своене следва ли де е насочено срещу собственика, да е доведено до знанието му. Изтича ли придобивна давност в периода 1990-2000 година при действието на ограничителната норма на чл. 3 ал.2 от Закона за кооперациите / отм./ .Възможно ли е придобиване на имот по давност, който не е въведен в експлоатация т.е. за който съществува законова забрана за обитаване и при липса на официални документи, удостоверяващи степента на завършеност. Презюмира ли закона субективния елемент на владението /animus/и доказателствената тежест на ответника по възражението ли е , следва ли субективния елемент да е манифестиран и пред кого, възможно ли е да се придобива по давност имот , идеална част от който е собственост на Столична община и по процесуалните въпроси , касаещи проверката на оспорени писмени доказателства : съставлява ли съществено процесуално нарушение позоваването в мотивите на решението на документ, който е оспорен по реда на чл. 193 ГПК и за който тежестта на доказване на авторството и достоверността на датата на съставянето му тежи на страната , която го е представила, съставлява ли съществено процесуално нарушение липсата на произнасяне по възражение за недопустимост на иска, допустимо ли е да се води иск срещу лице , което не твърди да е собственик на вещта.
Искането за допускане на касационното обжалване се обосновава с довод, че по посочените въпроси произнесеното решение на въззивния съд е в смисъл противоречащ на този , в който е постановено Решение по гр.д. Nо 1152/2010 год. на СГС-I-9 и Решение по гр.д. Nо 4756/2007 год. на СГС-I-15.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна Р. Ц. Д. чрез адвокат Н. Х. –САК , с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване тъй като поставените множество въпроси не са конкретизирани от гл.т. на връзка с крайния извод на съда , обосновал основателността на иска на доверителя и, нито приложените съдебни решения , с кой от въпросите кореспондира. Поддържат се доводи, за неоснователност и на тезата за недопустимост на иска респ. за липса на основания за отмяна на обжалваното решение.
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 5443/15.05.2013 година Е. Б. Л. от [населено място] чрез процесуалния си представител С. М. –САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 631 от 01.04.2013 год. по гр.въз.д. Nо 3054/2012 год. на АС-София.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение, е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон , по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искане за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод , че процесуално правния въпрос за постановяване на съдебно решение въз основа на изолирани свидетелски показания, дадени пред първоинстанционния съд, без да се цени тяхната обективност и несъответствието им с останалите гласни доказателства”е решен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на приетата теза по Решение Nо 87 от 04.09.1958 год. по гр.д. Nо 55/58 год. на ОСГК на ВС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос за приложимостта на чл.31 ал. 3 ЗК спрямо Ж. при наличие на задължителна съдебна практика по Решение Nо 349/ 16.11.2012 год. по гр.д. Nо 307/2012 год. на ВКС- IV г.о. постановено по чл. 290 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за данъчната оценка на спорното право на собственост , че същата е процесуално допустима.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост на апартамент , намиращ се в сградата на Ж. „Б. х.” жк. К. с. –П. к. „ , и приемайки , че са налице предпоставките на закона за придобиване на спорното жилище на основание придобивна давност от страна на ищеца Р. Д. е постановил ново решение , с което заявеният иск за собственост е уважен.
Прието е от страна на въззивния съд, че сградата е изградена в груб вид към 1996 година , от този момент владение / по силата на договор със строителя [фирма]/ на спорното жилище е осъществено от ищеца Р. Д. , фактическата власт по отношение на вещта не е отнемана за време повече от 6 месеца, давностният срок не е прекъсван със делото по чл. 38а ЗЖСК , тъй което е водено срещу лице , нямащо нищо общо със ищеца и прилагайки необорената от ответниците презумпцията, че който е доказал владение в различни периоди от време е владял за целия срок на давността , искът за собственост, придобита на основание чл. 79 ал.1 ЗС е уважен.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По касационната жалба на касатора „Ж.”Б. х.”.
Искането за допускане на касационното обжалване , почиващо на довод, че произнесеното решение на въззивния съд е в смисъл противоречащ на този , в който е постановено Решение по гр.д. Nо 1152/ 2010 год. на СГС-I-9 и Решение по гр.д. Nо 4756/2007 год. на СГС-I-15 , при което и двете решения са без заверка дали са влезли в сила и без да се свържат конкретно с нито един от множеството формулирани въпроси не може да се приеме , че обуславят извод за наличие на противоречива съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изведен въпроса дали определено процесуално поведение на съда, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила не може да се приеме , че е налице коректно формулиран въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като търсеният отговор може да се даде само при разглеждане на касационната жалба по същество и изключва възможността да бъде и въпрос , обосноваващ и искането за селекция.
Поставените въпроси, касаещи приложението на института на придобивната давност , респ. белезите на упражняването на фактическата власт , формулирани по най- общ начин не могат да обусловят извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Предпоставките на чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност след изтичане на законоустановения срок, предполагат манифестирано поведение на своене, за да може лицето да се ползва от давностния срок и това своене следва ли де е насочено срещу собственика, да е доведено до знанието му . Т.е. преценката на съда винаги касае анализ на конкретни за отделното дело факти обстоятелства, поради което противоречието в изводите относно различните факти не може да се приеме за противоречива практика, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК.
Въпросите касаещи възможността да тече давностния срок на придобивна давност в периода 1990-2000 година при действието на ограничителната норма на чл. 3 ал.2 от Закона за кооперациите / отм./ са неотносими към крайния правен извод , тъй като не са правен проблем в предметния обхват на въззивното обжалване. Безспорно е налице постановена задължителна съдебна практика на ВКС – като Решение Nо 117/26.04.2011 год. по гр.д. Nо 718/2010 год. на ВКС-I отд. по чл. 290 ГПК, което не може да се отнесе за хипотезите, когато давностният срок е текъл в друг период от време.
Въпросът дали е възможно придобиване на имот по давност, който не е въведен в експлоатация т.е. за който имот съществува законова забрана за обитаване и при липса на официални документи, удостоверяващи степента на завършеност, следва да се има предвид цитираното по-горе решение по чл. 290 ГПК, с което е налице задължително за съдилищата произнасяне по поставения вече въпрос.
По касационната жалба на Е. Б. Л. от [населено място].
Искане за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод , че процесуално правния въпрос за постановяване на съдебно решение въз основа на изолирани свидетелски показания, дадени пред първоинстанционния съд, без да се цени тяхната обективност и несъответствието им с останалите гласни доказателства” не може да се приеме , че е решен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на приетата теза по Решение Nо 87 от 04.09.1958 год. по гр.д. Nо 55/58 год. на ОСГК на ВС, не само по съображения, че не цитираното решение не е изолирана съдебна практика, но касае конкретна преценка на доказателствата по конкретно дело , свързани с проверка на законосъобразността на обжалвания акт, а не на основания за допускане на обжалването.
Искането за допускане на касационното обжалване , поддържано по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос за приложимостта на чл.31 ал. 3 ЗК спрямо Ж. при наличие на задължителна съдебна практика по Решение Nо 349/ 16.11.2012 год. по гр.д. Nо 307/2012 год. на ВКС- IV г.о. , с което се приема , че Ж. са вид кооперации и за тях са приложими всички правила на ЗК/ отм./ не може обуислови извод за наличие на противоречие , тъй като сме в хипотеза, когато строежът е завършен в груб вид през 1996 година и делото е заведено през 2010 година като няма спор , че обектите в сградата могат да бъдат предмет на придобивна давност.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх.Nо 5401/15.05.2013 год. на Ж. „Б. х.” С. чрез процесуалния представител адв. А. И. САК срещу въззивно Решение от 01.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 3054/2012 на АС-София.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 5443 /15.05.2013 година Е. Б. Л. от [населено място] чрез процесуалния си представител С. М. –САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 631 от 01.04.2013 год. по гр.въз.д. Nо 3054/2012 год. на АС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :