3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
С., 19.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3280/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], [община], обл.Стара З. срещу Определение № 1395 от 10.07.2014 г. по т.д. № 938/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Решение № 193 от 28.03.2014 г., е изменено в частта за разноските, като дължимите от [фирма] на [фирма] – [населено място] разноски 11 912.46.7 лв., са увеличени на 33 984.65 лв., от които 19 812.17 лв. – разноски за първата инстанция и 14 172.48 лв. – разноски за въззивната инстанция, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че не става ясно как въззивният съд стигна до сумата 19 812.17 лв. – разноски за въззивната инстанция, като е игнорирал възраженията му за прекомерност досежно претендираните от ищеца пред двете съдебни инстанции адвокатски възнаграждения, за основателността на които възражения за прекомерност жалбоподателят излага подробни съображения. Иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е изменено въззивното решение в частта за разноските, което е поискано с молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е изменено въззивното решение в частта за разноските, като дължимите от [фирма] на [фирма] – [населено място] разноски 11 912.46.7 лв., са увеличени на 33 984.65 лв., от които 19 812.17 лв. – разноски за първата инстанция и 14 172.48 лв. – разноски за въззивната инстанция. С въззивното решение първоинстанционното решение изцяло е отменено в частта за разноските, които въззивният съд е присъдил за двете съдебни инстанции в полза на всяка от страните съобразно приложените списъци на разноските и с оглед уважената, съответно отхвърлената част на исковете, респ. основателността на въззивните жалби. В обжалваното определение са изложени съображения за основателност на искането на ищеца по чл. 248 ГПК и съдът не е уважил възражението на ответника по делото за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като е приел, че възнаграждението не е прекомерно с оглед действителната правна и най-вече фактическа сложност на делото, свързана с многобройни процесуални действия на страните и съда по установяване на действителните правни отношения и събиране на доказателства за тяхното установяване.
Частната жалба е неоснователна. Доводът на жалбоподателя, че не е ясно как въззивният съд стига до окончателната сума 19 343.52 лв. – с която следващите се на ищеца разноски за въззивната инстанция са увеличени, не дава основание да се приеме, че разноските са определени неправилно, а този довод евентуално е могъл да обоснове искане за тълкуване на определението по чл. 251 ГПК.
С оглед изложеното в обжалваното определение е несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд е игнорирал възраженията му за прекомерност досежно претендираните от ищеца пред двете съдебни инстанции адвокатски възнаграждения.
За да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат на основание чл. 78 ал. 5 ГПК трябва: 1) адвокатското възнаграждение да е платено; 2) то да е прекомерно съобразно действителната и фактическа сложност на делото; 3) съдът да е сезиран с искане за присъждане на по-нисък размер поради прекомерност. Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78 ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар.
Само обстоятелството, че уговореното и платено от ищеца на упълномощения адвокат възнаграждение, надвишава минималния размер на възнаграждението за съответната адвокатска услуга, определен с издадената на основание чл. 36 ЗА от ВАС Наредба№1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не дава основание възнаграждението да се намали поради прекомерност. При произнасяне по искане по чл. 78 ал. 5 ГПК съдът има процесуалното правомощие и задължение да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да намали или не дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78 ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА – не по-малко от минимално определения в Наредбата размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1395 от 10.07.2014 г. по т.д. № 938/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: