О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София,24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.03 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №764/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Х. П., с вх.№4403 от 02.06.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №661 от 28.04.2011 год. по т.д.№276/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени, предявените от ищеца „Р. интернешънъл инкорпорейтид”, САЩ срещу касатора искове с правно основание чл.76, ал.1,т.1 и т.2 във вр. чл.73, ал.1 ЗМГО, като е признато за установено осъществяването от ответника [фирма] на нарушения на правото върху словната марка RE/M. с рег.№7668У, със срок на закрила до 18.01.2019, регистрирана по националния ред за услуги от класове 35 и 36 на МКСУ, както и върху словна марка RE/M. с рег.№001043652-марка на ЕО, със срок на закрила до 15.01.2019 год., за услуги от класове 35 и 36 на МКСУ, принадлежащи на ищеца „Р. интернешънъл инкорпорейтид”, САЩ, чрез използването без негово съгласие в търговската дейност на ответника на знака „REMAX”, чрез поставяне на рекламна табела на входа на сградата на адрес: [населено място], [улица]; рекламна табела върху пощенската кутия и входната врата на офиса в същата сграда; върху визитни картички на дружеството и на лицата, работещи в него; в сайта на ответника и върху бланките на договорите за предлагане, предоставяне и рекламиране на представяните от ответника посреднически услуги при сделки с недвижими имоти, както и чрез включване на знака във фирменото наименование на ответника. На основание чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО ответникът [фирма] е осъден да преустанови нарушението на правото върху посочените по-горе словни марки RE/M., принадлежащи на ищеца, чрез използването на марката в търговската си дейност, без съгласието на ищеца. Въззивният съд е приел, че поставяки знака „REMAX” върху рекламни материали и договори във връзка с посреднически услуги с недвижими имоти, ответникът използва знака по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО, с характеристиките по чл.13, ал.1 ЗМГО, без съгласие на притежателя на търговската марка, което обуславя правото му на защита по чл.76 ЗМГО.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.266 във вр. с чл.201 ГПК, тъй като съдът е допуснал повторна съдебно-маркова експертиза, без преди това страната да е доказала причините, поради което иска събирането им, както и без съдът да мотивира необходимостта от това; нарушение на чл.146 и чл.147 ГПК, защото е допуснал маркетингова експертиза и разпит на свидетел, без да е направено искане за събиране на тези доказателства в първата инстанция. Сочи и нарушения на принципа за равенство в процеса-чл.9 ГПК. Навежда доводи, че събирането на гласните доказателства е допуснато на основание различно от посоченото от въззивника, допуснато е участие на страните във формиране състава на експертизата- нарушение на чл.195, ал.2 ГПК. Подържа и допуснати нарушения на материалния закон, защото използваната от касатора дума „REMAX” е част от фирменото му наименование, който няма задължение в търговските си отношения да го изписва на български, поради различията в неговото изписване и изписването на марката на ищеца, не е доказана приетата от съда възможност за „объркване” на потребителя. Поставя следните правни въпроси:1.”Може ли да се уважи претенция, която иска едно търговско дружество да преустанови използването на фирменото си наименование, след като има право да изписва името си на чужд език, независимо, че част от това наименование е регистрирано като словна марка на конкурент?”, при подържани допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и евентуално т.3 ГПК; 2.”Може ли въззивният съд да допусне и основе решението си на нови или нововъзникнали доказателства, без преди това страната да е доказала причините, поради които иска събирането им на този етап?”, при допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК; 3. „Може ли да се квалифицира от въззивния съд като процесуално нарушение съдържащото се във вътрешното убеждение на първоинстанционния съд решение дали да приложи чл.201 ГПК, т.е. дали заключението е било неясно или необосновано за първоинстанционния съд?”, при допълнително подържани основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК; 4. Може ли въззивният съд да определи задължителното съдържание на доклада на първоинстанционния съд, степента на подробност на указанията, които този съд дава на страните, и да квалифицира като процесуални нарушения неуказването на страната кои твърдения с какво доказателства следва да се докажат?” при допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя и редица други процесуално-правни въпроси, свързани с твърденията му за допуснати от въззивния съд нарушения на чл.266 ал.3 във вр. с чл.267, ал.2 ГПК, както и такива за приложимостта на т.19 от ТР-1-2000 ОСГК към определението на съда, постановено на основание чл.267, ал.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество-основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Всичките поставени от касатора въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да съдържат конкретен правен въпрос по предмета на делото, разрешен от въззивния съд при наличие на някоя от допълнителните предпоставки за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. С почти всичките поставени въпроси не е изпълнил задълженията си по чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК да формулира точно и мотивирано основанията за достъп до касация. Поставените въпроси представляват питане до ВКС за произнасяне по твърдяната от него незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, като по този начин смесва двете фаза на касационното производство и цели ВКС във фазата по чл.288 ГПК да упражни контрол върху решаващата дейност на въззивния съд.
Първият поставен материално-правен въпрос за основателността на ищцовата претенцията по чл. 76, ал.1,т.2 ЗМГО, сам по себе си не е обусловил изводите на съда за противоправното използване от ответника в търговската му дейност на знака „REMAX”, като идентичен, или сходен на регистрираните от ищеца марки и то за идентични или сходни услуги, независимо че този знак се използва като търговско /фирмено/ наименование от ответника. Търговската марка и търговското/фирменото/ наименование са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост. Но доколко правото за изключителното ползване на търговското име може да се противопостави на абсолютното право на регистрираната марка, зависи и от други допълнителни обстоятелства за недобросъвестно поведение на ответника, довело до облагодетелстването му, р.п. до увреждането на ищеца/арг. от чл.13, ал.1,т.3,ЗМГО/. Позоваването на касатора във въпроса си единствено на използването от него на знака „REMAX”, като част от търговското му име, без да посочи във въпроса си липсата и на останалите елементи от фактическия състав на подържаното нарушение на правото на марка, не обуславя направения от съда правен извод за наличието на нарушение на правото на марка на ответника по чл.13, ал.2,т.2 и т.4 ЗМГО.
Неправилното формулиране на поставения материално-правен въпрос е достатъчно само по себе си да осуети селектирането на касационната жалба. В случая не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. В сочените решение №209 от 09.10.1995 год. по ф.д.№96/1995 год. на V Г.О. и решение №748 от 21.11.2005 год. по т.д.№332/2005 год. на ВКС-ТК съдът се е произнесъл само по задължението на търговеца по чл.7, ал.3 ТЗ да изписва фирмата си задължително на български език и за съществуващата възможност да я изписва допълнително и на чужд език, но не и по въпроса представлява ли нарушаване на правото на регистрирана марка, когато като търговско наименование или част от него се използва чужда търговска марка. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото след като поставеният от касатора въпрос не е обусловил правните изводи на съда, липсва и въпрос, по който ВКС следва да се произнесе с оглед значимостта му за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Вторият поставен въпрос, съдържащ питане за задълженията на жалбоподателя и на съда във връзка с предвидената в чл.266 ГПК рестрикцията за ползване на нови защитни средства, също не е обусловил правните изводи на съда. Въззивният съд е допуснал исканите от жалбоподателя нови доказателствени средства-съдебно-икономическа експертиза и свидетелски показания на основание чл.266, ал.3 ГПК, съобразно соченото от страната нарушение на чл.312, ал.2 ГПК. В този стадии на въззивното производство съдът не може да вземе предварително становище дали са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради което въпросът за необходимостта страната да ги докаже, не се отразява на направените от въззивния съд правни изводи за допустимостта на исканите доказателства. Същото се отнася и до въпроса за приложението на чл.201 ГПК от първоинстанционния съд. Суверенно право на въззивния съд е с оглед правомощията му по чл.271, ал.1, изр.първо ГПК да прецени дали е необходимо изслушване на нова съдебно-маркова експертиза, още повече, че искането на страната за допускането й пред въззивния съд представлява продължение на доказателствените й искания, направени пред градския съд/вж.протокол от 10.03.2010 год. по т.д.№1392/2009 год. на СГС, ТО, VІ-11 състав на гърба на стр.184/.
Останалите процесуално–правни въпроси също не представляват основание за достъп до касация, защото са относими към твърдените допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които биха могли да послужат за основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и като основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не е доказано извършването на такива в настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №661 от 28.04.2011 год. по т.д.№276/2010 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: