ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
[населено място], 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1112/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба на [фирма],гр. П. против определение № 778 от 07.03.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 5098/2015 г., с което е оставена без уважение подадената от [фирма] молба за изменение на постановеното по делото решение № 1282/20.06.2016 г. в частта му за разноските.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 1282/20.06.2016 г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, за неоснователно искането за определяне на ДДС и добавянето му към присъдените с решението разноски, тъй като по делото липсва издадена данъчна фактура, а съобразно чл. 51, ал. 4 от ЗДДС, данъкът става изискуем от датата на издаване на фактурата. Съдът е приел, че липсата на фактура сочи, че ДДС не е начисляван и не е внасян от адвокатското дружество, поради което и не може да бъде част от дължимите разноски.
Определението е правилно.
Правно необосновано страната счита, че след като е договорила и вписала в договора, че са заплатени 7000лв. – съставляващи възнаграждение за един адвокат, като е упоменала в списъка по чл.80 ГПК, че тази сума е била с включен ДДС, съдът в нарушение на т.1 на ТРОСГТК І№6/12г. не е присъдил така установената като разноски сума. Този извод се налага поради това, че страната не е съобразила валидно въведеното от противната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК, по което съдът в решението си се е произнесъл, като е намалил така удостовереното плащане, съобразно правомощията си, след преценка относно фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на минималното възнаграждение по Наредба №1/04г., което е било присъдено с решението. Или цитираната тълкувателна практика е съобразена от състава. Съгласно, т.1 на същото тълкувателно решение / ТРОСГТК №6/12г./ – само установените като заплатени разноски се дължат от противната страна, с оглед изхода на спора, а когато те са платени по банков път, задължително следва да бъдат представени доказателства за плащането. Поради това и законосъобразно е изложеното разбиране, че липсата на фактура не установява начисляване на ДДС и съответно не установява дължимост на тези разноски. Или след като тези разноски не са били разграничени в списъка по чл.80, нито са ангажирани доказателства за установяването им, то правилно въззивният съд е оставил без уважение искането по чл.248, ал.1 ГПК.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 778 от 07.03.2017 г. по т.д. №5098/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: