3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. София, 30 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2399 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3196/05.04.2017 г. на С. А. А., чрез адв. М. Н., срещу въззивно определение № 104/16.03.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 113/2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 26 от 20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 822/2016 г. на Районен съд – Павликени. С първоинстанционния съдебен акт е разпоредено връщане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и прекратяване на заповедното производство, поради невнасяне на дължимата държавна такса от заявителката в указания от съда срок.
В частната касационна жалба и в допълнителни молби към нея са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното определение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК жалбоподателката сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1/ допустимо ли е освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в заповедното производство; 2/ длъжен ли е заповедният съд да уведоми заявителя за правата му по чл.83, ал.2 ГПК и чл.94 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, предвид следното:
Съгласно приетото разрешение по т. 8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, тъй като законодателят не е предвидил такава възможност. Касае се за двуинстанционно производство, като произнасянето на въззивния съд, с което подадената пред него частна жалба е разгледана по същество, изчерпва реда за инстанционен контрол. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разяснено още, че след като заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, както и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.
В случая предмет на касационно обжалване е акт на въззивен съд в заповедното производство, с който е разгледана по същество подадената от С. А. частна жалба срещу преграждащото определение на РС – Павликени. Подадената частна касационна жалба е недопустима за разглеждане, съгласно разрешението по т.8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, а производството по настоящото делото подлежи на прекратяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на С. А. А., представлявана от адв. М. Н. срещу въззивно определение № 104/16.03.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 113/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.