4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
С., 5.03 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1207 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. М. от [населено място], Л. област, чрез пълномощника му адв. П. Т. от АК-С., против въззивно решение № 120 от 13.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 154/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 38 от 11.02.2011 г. на Троянския районен съд, постановено по гр.д. № 886/2010 г., е отхвърлен предявеният от С. М. М. срещу Р. Ц. Р. от [населено място], Л. област, иск по чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 27.04.2008 г.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изведените процесуалноправни въпроси са свързани с изводите на съда относно доказателствения материал по делото, като се твърди, че не са обсъдени всички доказателства по делото и липсват изводи, защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят, както и представляват ли годно доказателство пред гражданския съд обяснения на ищеца, дадени пред органи на досъдебното производство. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил следните съдебни актове: решение № 165 от 17.05.2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по гр.д. № 4719/2008 г., решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г. на ВКС, V г.о., решение № 752 от 18.11.1988 г. на ІІІ г.о. на ВС и решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Р. Ц. Р. от [населено място], Л. област, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена на иска над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличие на противоправно деяние от страна на ответника и причинна връзка между деянието и причинената му вреда, т.е. не е установен фактическият състав на непозволеното увреждане по см. на чл. 45 ЗЗД. Извършвайки анализ на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че вследствие употребата на алкохол непосредствено преди инцидента на 27.04.2008 г., ищецът М. отивайки до тоалетната е загубил равновесие и при падането си е получил травматични увреждания на лявата си ръка, изразяващи се в две срязвания по воларната страна на лявата ръка, травматично отваряне на метакарпофалангеалната става на ІІ пръст и травматично прерязване на повърхностното флексорно/сгъващо/ сухожилие на същия пръст. Т.е. при така установената фактическа обстановка съдът е стигнал до извода, че причинените вреди на лявата ръка на ищеца са в резултат от случаен инцидент при падането му, а не вследствие на противоправно поведение на ответника Р..
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване, не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е да бъде допуснат касационният контрол, което от своя страна е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС също така не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, какъвто не е настоящия случай.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото води до извода за евентуалната необоснованост на решението, като до същия извод води и твърдението за липса на аргументи защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. И. от касатора процесуалноправен въпрос – представляват ли годно доказателство пред гражданския съд обяснения на ищеца, дадени пред органи на досъдебното производство отново е свързан с обосноваността на съдебното решение и в случая разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като се касае за частен свидетелстващ документ по см. на чл. 180 ГПК, който се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, като обратното на отразеното в него може да бъде доказвано по общите правила. Този документ е годно доказателствено средство и съдът го преценява ведно с всички останали доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 180 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им вече има установена практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120 от 13.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 154/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, Гражданска колегия, по касационна жалба с вх. № 4298 от 17.06.2011 г. на С. М. М. от [населено място], Л. област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: