Определение №326 от 7.5.2013 по ч.пр. дело №1832/1832 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 326
С., 07.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1832 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 380/15.І.2013 г. на С. В. И. от С., подадена против определение № 1118 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено на 12.ХІІ.2012 г. по ч. т. дело № 510/2012 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу протоколното определение на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми с-в, държано в откритото с.з. на 23.ІV.2012 г. по гр. дело № 343/2012 г.: досежно оставянето без движение на въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение на СГС по гр. д. 3106/07 г. – до внасянето на дължима по с/ка на въззивната инстанция държавна такса в размер на 8 970 лв. /осем хиляди деветстотин и седемдесет лева/ и при игнориране на обстоятелството, с определение на първостепенния съд от 19.ХІІ.2011 г. в хода на проверката по чл. 262 ГПК, въззивника И. е бил освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Оплакването на частния жалбоподател И. за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което той претендира отменяването му и повторно освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима по въззивната му жалба пред САС. Инвокират се доводи, че от приложената декларация за семейно и имотно състояние било видно, че той, като ответник по уважен в първата инстанция отрицателен установителен иск за недължимост на 230 000 евро, не разполагал с достатъчно средства, за да може да заплати посочената от въззивната инстанция държавна такса в размер на 8 970 лв.
Ответникът по частната жалба М. Г. К. от С. нe е ангажирал свое становище по оплакванията за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното от предходния тричленен състав на ВКС частно пр-во, настоящата частна жалба на С. В. И. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на И. срещу определението за оставяне на въззивната му жалба без движение предходният тричленен състав на ВКС е посочил в мотивите си, че такова определение /по чл. 262, ал. 1 ГПК/, независимо от това дали бива постановено от първостепенен или от въззивен съд, не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол, защото правилността му може да бъде проверявана единствено по повод на последващ съдебен акт, препятстващ по-нататъшното развитие на делото. В този смисъл обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС напълно съответства на постановката по т. 5 от задължителното за съдилищата в Републиката тълкувателно решение № 1 от 17.VІІ.001 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г., която не е изгубила значението си и при действието на новия ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./, предвиждаща че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Оставеното в сила определение на въззивната инстанция, точно защото не слага край на делото, е от категорията на тези по чл. 253 ГПК, които може да бъдат отменяни от същия съд: вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
В заключение, противоречиво решаваният правен въпрос кой при обжалване е компетентният да се произнесе по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК – администриращият жалбата съд или горният, до който същата е адресирана, е предмет на т. 12 от образуваното по описа на ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 6/2012 г. и съставът на САС може да изчака постановяването на тълкувателно решение по него, което да съобрази.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1118 на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение от 12.ХІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 510/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top