1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 09.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 5022 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба с вх. № 7092 от 22.07.2018 г., подадена от [фирма], чрез процесуалния представител адв. Н. С., е поискано изменение на постановеното определение № 592/17.07.2018 г. по настоящото гр.д. № 5022/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. в частта за разноските. Иска се да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 5 000 лв. в полза на ответната страна по жалба – Л. Д. Н., като същото бъде намалено до сумата от 1 820 лв., отговаряща на минималното възнаграждение за един адвокат, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 НМРАВ с оглед цената на иска – 43 000 лв.
Постъпил е писмен отговор от адв. В. И., в качеството му на процесуален представител на Л. Д. Н., в който е заявено, че адвокатът и страната са предоговорили размера на претендираното възнаграждение, за което представя доказателства; че страната е съгласна да й бъде признат такъв хонорар пред касационната инстанция и в този смисъл признава искането на насрещната страна за намаляване на хонорара до сумата от 1 820 лв.
Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото гражданско дело е образувано по касационна жалба на [фирма]. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Л. Д. Н., подаден чрез адв. В. И., в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. С определение № 592/17.07.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на решение от 09.08.2017 г. по възз.гр.д. № 1438/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд и на основание чл. 81 ГПК в полза на ответната страна по касация са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв., обективирани в приложения към отговора договор за правна защита и съдействие.
Искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските е заявено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, след като касаторът се е запознал с претенцията за разноски на ответната страна, уважена с постановеното в закрито съдебно заседание определение, поради което е процесуално допустимо. При служебна проверка относно размера на предоговорения адвокатски хонорар се установи, че същият отговаря на размера на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по гражданско дело с материален интерес от 43 000 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
С оглед направеното изявление от адв. В. И., с което се признава основателността му и е заявено, че адвокатът и страната са предоговорили размера на претендираното възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по гражданско дело с материален интерес от 43 000 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, за което представят доказателства, съдът намира, че искането с правно основание чл. 248 във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и следва да бъде уважено до посочения размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 592 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 5022/2017 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1820 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: