3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 09.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 771 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните срещу решение № 2167 от 24. 10. 2017г. по в. гр. дело № 2076/2017г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е отменено решение № 1139 от 22. 02. 2017г. по гр. дело № 1315/2016г. на Софийски градски съд (СГС), Първо г.о., 15 състав в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 7 000 лв. до сумата 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда по внохд № 5533/2015г. на СГС, ведно със законната лихва от 02. 11. 2015г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, и ответникът е осъден да заплати на адв. В. Т. възнаграждение над размера от 352. 70 лв., а на ищеца съдебни разноски над сумата 7 лв., вместо което е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в горепосочената част е отхвърлен като неоснователен, като в останалата част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 7 000 лв., ведно със законната лихва от 02. 11. 2015г., първоинстанционното решение е потвърдено. С горепосоченото въззивно решение е реализирана отговорността на ответника за съдебно – деловодни разноски пред втората съдебна инстанция в размер на 352.70 лв. – хонорар за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
По касационната жалба на ищеца Д. К. Н.:
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на делото: Кои са критериите за определяне по справедливост на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно производство в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ и следва ли да се вземат предвид други осъждания на ищеца като обстоятелство, обуславящо намаляване на определения по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди и евентуално в каква степен?, сочейки противоречие на обжалвания въззивен съдебен акт с практиката на ВКС: решение № 483 от 09. 06. 2010г. по гр.д. № 1091/2009г. на ВКС, III г.о., ППВС № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. №3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Отделно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, навежда като предпоставка за допускане на касационния контрол хипотезата на „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2 ГПК досежно нарушението на принципа за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт по чл. 52 ЗЗД, до каквото нарушение се е стигнало при извършеното намаляване от въззивния съд на присъденото от първоинстанионния съд обезщетение от 20 000 лв. на 7 000 лв. заради съдебното минало на ищеца.
Ответникът по тази касационна жалба – Прокуратурата на Република България не представя писмен отговор.
По касационната жалба на ответника Прокуратурата на Република България:
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело за начина на определяне на обезщетения за неимуществените вреди след преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на „справедливостта“, установен с чл. 52 ЗЗД, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т. ІІ от ППВС 4/23.12.1968г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 5 от 13. 03. 2013г. по гр. д. № 638/2012г. на Трето г.о., № 25 от 11. 02. 2014г. по гр. д. № 5302/2013г. на Трето г.о. и № 29 от 05. 03. 2012г. по гр. д. № 170/2011г. на Трето г.о..
Ответникът по тази касационна жалба – Д. К. Н., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди с цена над 5 000 лв., т. е. същите са допустими.
Предявеният частичен иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК /кражба на чуждо движимо имущество при условията на опасен рецидив/, производството по което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 02. 11. 2015г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, включващи се в понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД: тежестта на повдигнатото обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което наказанието е лишаване от свобода за повече от 5 години; продължителността на наказателното преследване от 1 година и 9 месеца, включващо три съдебни инстанции, която е в рамките на разумния срок; възрастта на ищеца – 46 г. към момента на привличането му като обвиняем; негативното отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на ищеца, върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите, и най – вече взетата най – тежка мярка за неотклонение “задържане под стража” за период от 1 година и 4 месеца и свързаните с това лишения и притеснения. САС е подчертал, че намаляването на размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на сумата 7 000 лв. е обусловено от изключително сериозния превес на установеното тежко съдебно минало на ищеца – 18 влезли в сила присъди за същото и за по – тежки престъпления, препятстващо налагането на по – лека мярка за неотклонение, от неустановяването на накърняване на доброто му име в обществото вследствие на това съдебно минало, на накърнена професионална репутация и реализация (ищецът не е работил, не е имал регистриран адрес) и на влошено здравословно състояние, както и от липсата на публично оповестяване на процесното незаконно обвинение в средствата за масово осведомяване.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва касаторът да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. И двете страни по делото поставят един правен въпрос от значение за изхода на спора за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане, вкл. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който макар удовлетворяващ общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените от касаторите решения на ВКС по чл. 290 ГПК, посочени по – горе. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.), размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други престъпления. Справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства (горепосочените) в тяхната съвкупност и взаимовръзка, с които решаващият съд изцяло се е съобразил, обсъждайки ги в мотивите на съдебното решение. При неустановяване от приетите по делото доказателства на по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания от процесното незаконно обвинение, съобразно горецитираната практика на ВКС, най – голям дял на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е придаден на търпяните болки и страдания от наложената най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от година и 4 месеца, при съобразяване същевременно и с вида и тежестта на обвинението, с разумната продължителност на процесното наказателно производство /1 г. и 9 месеца/, непромененото /невлошено/ здравословно състояние на ищеца през времетраенето му, вкл. по време на престоя в ареста и изключително тежкото съдебно минало на ищеца /18 влезли в сила присъди за същото и по – тежки престъпления/ – обстоятелство, релевантно при преценка на личността му, ведно с неговата лична, социална и трудова биография, с оглед значително по – ниския интензитет на усещането за накърнено лично достойнство и чувство за справедливост от процесното обвинение, в сравнение с лице, което никога не е било обект на успешно проведено наказателно преследване. При това положение не е осъществено соченото от касаторите допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и релевираното от ищеца основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение. Касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различни от тези, сочени за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последните могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, само в случай, че е прието за осъществено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК при предварителната селекция на касационните жалби. В противен случай не би имало разлика между производствата по допускане до касационно обжалване и тези по проверка правилността на въззивните решения, при което биха се отменили придадените от законодателя функция и съдържание на касационното обжалване, уредено с действащия ГПК. Що се отнася до изложените обстоятелства касателно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изводът за отсъствието на допълнителното основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, изключва нарушаване на принципа за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при деликт по чл. 52 ЗЗД по процесното правоотношение, с което единствено е мотивиран доводът на ищеца за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2167 от 24. 10. 2017г. по в. гр. дело № 2076/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.