О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр.София, 20.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1556 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. С. и Ц. П. С. срещу решение № 1* от 16.07.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 445 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 97 от 10.01.2009 г. по гр.д. № 9* от 2007 г. на Варненския районен съд за осъждане на касаторите да предадат на М. П. Т. владението върху реална част от поземлени имот № 1* по кадастралния план на м.”Б” целия с площ от 973 кв.м., находящ се в землището на кв.”Г”, общ. Варна с площ на реалната част 373 кв.м., защрифхована с червени линии и заключена между точки А, Б, В и Г на скицата на в.л. Детелина П. , находяща се на лист 269 от делото и да й заплатят обезщетение по чл.59 от ЗЗД за периода от 17.11.2002 г. до 17.11.2007 г. в размер на 793, 33 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика, обективирана в решение № 146 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 17 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5* он 2007 г. на ВКС, Второ г.о., по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е правен интерес за бивш собственик на земеделски имот да предяви ревандикационен иск за имота, който се намира в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, преди да е налице влязъл в сила план за новообразуваните имоти на тази територия, 2. И. ли право съсобственик да претендира ревандикация на цялата вещ при положение, че е собственик само на 1/3 ид.ч. от нея, 3. К. кой момент се счита приключило административното производство по актове на ПК, издадени преди влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 1999 г. и по-конкретно следва ли сложният фактически състав на реституционното производство да отчита влизането в сила на ПНИ с оглед обособяването на имотите на бившите ползуватели и едва след това на бившите собственици, 4. Д. ли е съдът да кредитира констативен нотариален акт, който не е оспорен, 5. Д. ли е съдът да обсъди неоспорени писмени доказателства, 6. Д. ли са свидетелски показания за установяване на идентичност на имоти, още повече при липса на данни по разписни листи към кадастрален план и при липса на парцеларен план. Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: каква е правната същност на решенията на поземлената комисия, с които единствено се признава собственост, но същата не се възстановява, оценена през призмата на редакционната промяна на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 1999 г.
Ответницата по жалбата М. П. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата М. П. Т. като наследник по закон на П. Е. П. е собственик на процесната реална част от имот пл. № 1* по кадастралния план на В. , кв.”Г”, м.”Б” на основание решение на П. комисия- гр. В. № 608 от 30.04.1999 г., което е за възстановяване на правото на собственост върху бивш имот пл. № 344 по стария кадастрален план на местността. Съдът е счел, че при липса на влязъл в сила регулационен план, самостоятелни обекти на собственост са имотите по кадастралната основа. Приел е, че ответниците не са придобили правото на собственост върху процесния имот като бивши негови ползуватели, тъй като не е установено да им е било предоставено право на ползване именно върху този имот /като е преценил писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че не била установена идентичност на имота по списъка на ползувателите и по удостоверението № 290 за предоставяне право на ползване/. Дори и да се приемело, че е налице такава идентичност, ответниците не били собственици на имота, тъй като нямало доказателства за плащането му в сроковете по пар.4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че изложеното в констативния нотариален акт за собстветност на ответниците № от 1994 г., че пред нотариуса е представена вносна бележка, не доказва факта на плащане на имота в сроковете по пар.4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като липсвали данни за съдържанието на тази вносна бележка. Правният извод на удостоверяващият орган, издал нотариалния акт, че плащането е в срок, не обвързвал съда. Не на последно място е прието, че ответниците не са имали парво да изкупят имота, тъй като в него нямало годна за постоянно или сезонно обитаване постройка по смисъла на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ и чл.177 от Наредба № 5 от 1977 г.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд посочените от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са съществени за делото. Не се констатира обаче противоречие на обжалваното решение по тези въпроси с посочените от касатора решения на ВКС:
1. В решение № 146 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост на земеделски имот, намиращ се в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който все още не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността и по индивидуализиране на имота по реда на чл.28 и сл. от ППЗСПЗЗ с план за новообразувани имоти. Това решение обаче касае решение на ПК от 11.03.1999 г., в което изрично е било записано, че индивидуализирането на имота ще бъде осъществено с плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ и по което за местността, в която се намира имота, е имало стар кадастрален план от 1995 г., но данните по този стар план не са ползвани в решението на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Настоящият случай не е такъв- на ищцата М. П. Т. като наследник на П. Е. П. е било възстановено правото на собственост върху имота, като в решението на ПК от 30.04.1999 г., постановено преди влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 1999 г., този имот е бил индивидуализиран по местоположение и граници като стар имот пл. № 3* който обхваща следните имоти или части от тях по комбинирания план на местността от 1997 г.: № 1210, 1211, 1212, 1213, 1214, 1215, 1216, 1218, 1219, 1221, 1228, 1229, 1230, 1231, 1529, 1530. Според обясненията на вещото лице, индивидуализацията на възстановения с решението на ПК имот № 344 е направена въз основа на скици по помощен кадастрален план, изготвени от комисия по ЗКИР, приложени към преписката на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху имота и намиращи се на листове № 257 и 258 от делото на РС. Поради това приетото от въззивния съд, че в решението на ПК от 30.04.1999 г. процесният имот е надлежно индивидуализиран и че процедурата по неговото възстановяване е приключила, не противоречи на приетото в горепосоченото решение на ВКС.
2. В решение № 17 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че процедурата по възстановяване на право на собственост върху земеделска земя, намираща се в терени, върху които е било предоставено право на ползване, приключва с издаването на заповед, с която се уточнява ситуирането на имота. За решения на ПК, постановени преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. обаче е прието, че възстановяването на собствеността настъпва по силата на тези решения, а не със заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като разпоредбите на пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ нямат обратно действие. Същото е прието и в обжалватото решение, по което ищцата е представила решение на ПК, постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.
3. В решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5* он 2007 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че няма забрана за установяване със свидетелски показания на идентичността на един имот. В обжалваното решение въззивният съд е приел същото: С нарочно определение от съдебно заседание от 19.05.2009 г. съдът е счел, че идентичността на имота може да се доказва със всякакви доказателствени средства /писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи/, поради което е допуснал свидетелски показания за установяване на това обстоятелство, но св решението след преценка на всички събрани по делото доказателства /включително и свидетелските показания на св. С/ е приел, че идентичността между процесния имот и предоставения на ответниците за ползване имот не е доказана. А в настоящото производство по чл.288 от ГПК ВКС не е компетентен да проверява правилността на правните изводи на съда при преценката на доказателствата.
По останалите посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /има ли право съсобственик да претендира ревандикация на цялата вещ при положение, че е собственик само на 1/3 ид.ч. от нея, длъжен ли е съдът да кредитира констативен нотариален акт, който не е оспорен, длъжен ли е съдът да обсъди неоспорени писмени доказателства/ касаторите не са посочили практика на ВКС или на други съдилища в страната, в която тези въпроси да са били разрешени по начин, различен от този в обжалваното решение. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: каква е правната същност на решенията на поземлената комисия, с които единствено се признава собственост, но същата не се възстановява, оценена през призмата на редакционната промяна на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 1999 г. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато към спорния въпрос няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налата нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промени в законодателството или обществените условия се налага да бъде корегирано вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма /в този смисъл т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай по въпроса за правната същност на решенията на ПК има постановена задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, според т.1 от което решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие. Съществува и трайна практика на ВКС, че промените в ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 1999 г., които предвиждат, че правото на собственост върху земи в територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановя със заповед на кмета на общината по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нямат обратно действие, поради което не важат за земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено с решения на ПК, поставени преди влизане в сила на измененията на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 1999 г. /например посоченото от самите касатори решение № 17 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 5* от 2007 г. на ВКС, Първо г.о./. В обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тази практика- приел е, че решението на ПК-гр. Варна № 608 от 30.04.1999 г. за възстановяване на собственост, постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., има конститутивно действие за правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Следва да се отбележи, че това решение на ПК е за възстановяване на собствеността, а не само за признаване на това право на собственост, което е видно както от съдържанието на самото решение /в него е посочено, че то се постановява на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и че „възстановеният имот № 344 обхваща ….”/, така и от намиращата се на лист 272 от делото на РС справка на ОСЗ-гр. Варна за възстановени имоти с решения по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/. Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание горепосочената практика на ВКС по този въпрос да бъде променяна, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. Х. С. и Ц. П. С. срещу решение № 1* от 16.07.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 445 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.