Определение №326 от по гр. дело №3079/3079 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О п р е д е л е н и е
                          
        
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 326
                       
                     гр. София , 23.04.2009 година
 
           
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на двадесет и втори   април,  две хиляди и девета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова 
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Бонка Дечева
                                                           Велислав Павков       
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 3079/2008 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на СОУ”Х“ срещу решение от 30.05.2008 г. по гр.д. № 167 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 2 от 8.02.2008 г. по гр.д. № 677 от 2007 г. на Районен съд, гр. Н. и са уважени предявените от Р. Р. Н. исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се навеждат основания за неправилност на решението – необоснованост, съществено нарушение за процесуалните правила при преценка на доказателствата и материална неправилност , всичките субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение касатора се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК и счита , че следва да се допусне касационна проверка защото решението на въззивната инстанция противоречи на константната практика на ВКС, която в представените две решения ясно посочва, че на съдебен контрол подлежи начина на формиране на оценката , а не самата оценка. На второ място е посочено, че Сливенския окръжен съд е постановил решение № 130 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 169 от 2008 г., в което по аналогичен казус със страна СОУ”Х” е произнесъл противоречиво на настоящето решение. На последно място счита, че касационната проверка на решението следва да се допусне и при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото с касацията на решението ще се очертаят пределите на правомощията на съда при преценката за законност на подбора при уволнение.
Представени са съдебни решения, произнесени от състави на ВКС. Представено е и цитираното решение на Сливенския окръжен съд. От извършената служебна справка е установено, че касационната жалба на В. К. К. – Б. срещу това въззивно решение е образувана в гр.д. № 4* от 2008 г. на ВКС , Четвърто г.о. и не е допусната до разглеждане.
Ответника Р. Р. Н. е взела становище по жалбата, като излага съображения в подкрепа на касираното решение и счита, че не следва да се допусне касационна проверка на същото.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане.
Съгласно чл. 280 ГПК касационно обжалване може да се допусне ако въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В конкретния случай се подържат и трите хипотези на текста.
Макар и изрично да не е изведено в изложението, следва да се приеме ,че допустимостта на касационната проверка се обуславя и от обстоятелството , че при постановяване на съдебният акт е разгледан същественият материално правен въпрос за съблюдаване на критериите при осъществяване на подбора при прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 КТ- при намаляване обема на работа.
Сливенския окръжен съд е уважил предявените в обективно съединение от Р. Р. Н. искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и е отменил заповед № Ф* от 12.10.2007 г. , с която е прекратено трудовото правоотношение между СОУ”Х” и учителката по география Р. Р. Н. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ , възстановил я е на предишната работа и е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 КТ . Намерил е, че заповедта е незаконна защото при прекратяването на трудовото правоотношение поради намаление на обема на работа в училището не е извършен подбор съобразно изискването на чл.329 , ал.1 КТ. Този извод на въззивният съд е формиран след преценката на личното трудово досие на ищцата, приетото и кредитирано заключение на в.л. Надежда П. Т. и протоколите за осъществен подбор, съобразно приетите от директора на училището критерии. Преценявайки посочените доказателства СОС е счел, че работодателят е съгласувал критериите за подбора със синдикатите, но в последствие не се е съобразил с тях. Изграденото от Сливенския окръжен съд становище е в съответствие с константната практика на ВКС, че когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбора се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбора е въпрос на приложение на закона, поради което подлежи на съдебен контрол. Работодателя е посочил, че по конкретните критерии следва да се постави оценка от 1 до 6 , което обаче не е било приложено изцяло и то по такива важни показатели като квалификация , професионален опит и награди, трудова дисциплина и дисциплинарни наказания. Това несъответствие между въведените критерии и осъществения подбор е дало основание на въззивният съд да приеме , че заповедта е незаконна.
Не се установява наличието на хипотезите по чл.280, ал.1,т. 3 КТ , тъй като по приложението на разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК съществува изобилна и трайна съдебна практика , формирана от ВКС и касираното решение е произнесено в съответствие с нея.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като в двата случая се касае до различно приложение на възприетите критерии по отношение на преподавателки по две различни дисциплини- география и история , което е отчетено от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение от 30.05.2008 г. по гр.д. № 167 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top