О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София 03.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4588/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П., град Б., подадена от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение №163 от 11.07.2008 г. по гр. дело №283/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №325 от 13.03.2008 г. по гр.дело №2931/2007 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният като частичен иск от касатора срещу М. Я. Щ. за заплащане на неустойка по договор за заем в размер на 10 000 лв. Въззивният съд е приел, че уговорената неустойка в размер на 0.5 % на ден върху пълния размер на заема за всеки просрочен ден до пълното му издължаване противоречи на добрите нрави, поради което клаузата за неустойка е нищожна.
Ответницата по касационната жалба М. Я. Щ., град С., не е заявила становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД – намаляването и поради прекомерност и като условие за действителност на самата клауза за неустойка, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №163 от 11.07.2008 г. по гр. дело №283/2008 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатият от касатора материалноправен въпрос е съществен, тъй като обуславя крайното решение. Той обаче е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика, според която уговаряне на неустойка в размер на 0,5 % върху пълния размер на заема за всеки просрочен ден до пълното му издължаване е в противоречие с добрите нрави. Според същата практика така определената с договора за заем неустойка не е прекомерно завишена по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави. Това представлява основание за нищожност на тази част от договора за заем – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. Неустойката освен обезщетителна има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. Очевидно е в случая, че така уговореният дневен размер на неустойката не цели проявлението на посочените й функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения. Ето защо следва да се приеме, че се касае до неморално висок размер на неустойката, уговорен с договора за заем, и поради това договарянето и е в противоречие с добрите нрави. С последните пък е ограничена договорната автономия. Тяхното накърняване е основание за обявяване нищожността на тази клауза от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №163 от 11.07.2008 г. по гр. дело №283/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.